СОХБЕТ……………….…..РУШАЩИТЕ ВЯРАТА СЛОВА И ПИСАНИЯ

Днес с изумление виждаме как някои жалки хора, които биват сочени за ислямски учени, разпространяват възгледите на исмаилитите, най-вредните сред всички седемдесет и две заблудени общности. Те твърдят, че майката и бащата на Пейгамбера ни Мухаммед “алейхисселям” са били кяфири, че той, преди да му бъде оповестено, че е Пейгамбер, е принасял жертвоприношение на идолите – като за довод посочват някои шиитски книги. С тези и подобни тям рушителни писания се опитват да заблудят, да отровят младежта. Оттук съвсем ясно проличава, че целта на тези пораженци е да сломят ислямската религия, да откраднат вярата на младежта и да я повлекат в неверие. В хадис-и шериф се казва: “Който тълкува Коран-и керим по свое разбиране, става кяфир.” Ислямските учени са притежавали благоприличие. Внимавали какво говорят и пишат. Изпадали в дълбоки размисли, за да не изрекат нещо погрешно. Да се говори по свое усмотрение и да не се предава ислямската религия от Едилле-и шерийе, т.е. да не се вземат предвид четирите основни доказателства в религията, а да се изтъкват грешни възгледи и неправилни мисли, е нещо, което никога няма да направят не само ислямските учени, а дори и обикновените мюсюлмани. Ние трябва добре да проумеем, че рушащите вярата слова и писания на невежи хора, непроумели величието на Пейгамбера ни “салляллаху алейхи ве селлем” и Есхаб-и кирам “ридвануллахи алейхим еджма’ин”, са пагубни и смъртоносни отрови. В един персийски стих по смисъл се казва: “От страх от загуба на вяра треперя като върбово листо!”

Нека Аллаху теаля да подсили в нашите сърца обичта към Неговите възлюбени раби и да ни закриля от бедата да обичаме Неговите врагове! Признакът за наличие на вяра в едно сърце е оби­чането на любимите раби на Аллаху теаля и необичането на онези, които Той не обича.