СОХБЕТ………………………………………………………КАКВО Е ИМАН?

Иман означава да се повярва от все сърце и да се потвърждава с език това, което Пейгамберите са донесли от Аллаху азим-уш-шан. Вярата в Мухаммед “алейхисселям” и изпълняването на да­дените от него указания се нарича ислям.

Знанията за делата, които нашият Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” е донесъл от Аллаху теаля, се наричат ислям или ахкям-и ислямиййе.

Иманът е три вида: Иман-и таклиди, иман-и истидляли  и иман-и хакики.

Притежателят на иман-и таклиди не знае за фарзовете, ваджибите, суннетите и мустехабите. Вярва така, както е чувал от своите родители и извършва ибадетите така, както е виждал от тях. Има голяма опасност от губене на такава вяра.

Притежателите на иман-и истидляли хем познават фарзовете, ваджибите, суннетите, мустехабите и харамите, хем спазват повелите и забраните в исляма. Те хем познават знанията за вярата, хем учат другите на тях. Те придобиват необходимите знания от учени в исляма или книги илмихали. Вярата на такива хора е силна.  

Притежателите на иман-и хакики (съвършена вяра) не биха отрекли Аллаху теаля дори целият свят да отрече, и едновременно с това, в сърцата им не биха се появили никакви колебания и съмнения. Тази вяра е като вярата на Пейгамберите и е по-ценна от другите два вида.

Повелите и забраните в исляма са свързани с делата, а не вярата. Само с вяра може да се отиде в Дженнета, но само с дела (без вяра) не може. Вярата е ценна и без делата, но делата без вяра не се приемат. Делата, ибадетите и добрините на неверниците няма да имат абсолютно никаква стойност в Съдния ден. Вярата не може да се подари на друг човек, но севабите от делата могат. Вярата не може да се завещае, но могат да се завещаят дела, които да се извършат след смъртта на завещалия. Човек, който не изпълнява дела (заповедите и забраните на исляма), не става кяфир (не напуска исляма), но онзи, който отрича вярата или не отдава значение на делата и ибадетите в исляма, става. Делата могат да бъдат опростени за онези, които имат извинителна причина, но вярата не може да бъде опростена за никого.

Вярата, която всички пейгамбери са съобщавали на техните общности, е еднаква. Различия има само в заповедите и забраните, засягащи делата.