СОХБЕТ…………….………………………………………….МИ’РАДЖ (1)

Аллаху теаля повели на Джебраил (алейхисселям):  „Измъчих много любимия Си пророк. Огорчих много благословеното му тяло и нежното му сърце. Но въпреки това, той Ми се моли и не мисли нищо друго, освен Мен. Отиди и доведи Моя Любим! Покажи му Дженнета Ми и Джехеннема. Нека види благата, приготвени за него и за онези, които го обичат. Нека види наказанията, очакващи тези, които не му вярват и го огорчават с думите, писанията и делата си. Аз ще го утеша и ще залича раните от нежната му душа.“ 

   Приелият човешки образ Джебраил (алейхисселям) завари Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) да спи. Не успя да го събуди от умиление. Целуна благословеното му стъпало и (поради това, че меляикето няма сърце и кръв в тялото си) го събуди със студените си устни. Веднага позна Джебраил (алейхисселям) и му каза: „О, братко Джебраил! Защо се появи в такъв необичаен час? Да не би да съм направил някаква грешка и да съм огорчил Господаря си? Някаква тъжна вест ли ми донесе?“

   Джебраил (алейхисселям) отговори: „О, най-съвършени от всички създания! О, Любими на Създателя, Султане на пратениците, Изворе на всички съвършени човешки качества! О, велики и честити Пейгамбере!  Твоят Господар те поздравява и те кани при Себе Си. Моля те, стани, да отидем!“ Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) стана и извърши частично обредно умиване. След това двамата, хващайки се за ръце, отидоха в Кяабе. Тук Джебраил (алейхисселям) разтвори благословената му гръд, извади сърцето му и го изми с водата земзем. След това донесе един съд, пълен с мъдрост и вяра, изсипа това съдържание в него и затвори гръдта му.

   След това, посочвайки бялото животно на име Бурак, което бе донесъл от Дженнета, каза: „О, Пратенико на Аллах! Качи се на него! Всички меляикета те очакват.“

   Пегамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) се качи на Бурак. Животното Бурак се движеше много бързо, с една стъпка стигаше отвъд най-далечното място, видимо с око.