СОХБЕТ……………………………….…………………………МИ’РАДЖ (5)

Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) разказва: Стигнах до четвъртото небе. Вратата му беше от чисто сребро и светлина и беше заключена с катинар от светлина. Върху катинара пишеше: „Ля иляхе илляллах, Мухаммедун расулюллах.“ Намерих се пред Идрис (Енох) (алейхисселям). Поздрави ме и отправи ду’а .

   Видях едно меляике, седнало на един трон. Беше натъжено и опечалено. Около него имаше толкова много меляикета, че броят им знае само Аллаху теаля . Отдясно от него видях сияйни меляикета, облечени в зелено. От тях се носеше много приятен аромат. Бяха толкова красиви, че от красота не можеше да се погледнат лицата им. Отляво на него имаше меляикета, които бълваха огън от устата си. Пред тях имаше огнени копия и камшици. Имаха такива очи, че никой не би посмял да ги погледне. Седящото на трона меляике имаше очи от главата до краката му. Гледаше непрекъснато към намиращата се пред него книга и не откъсваше нито за миг погледа си от нея. Пред него имаше едно дърво. На всяко негово листо бе написано името на един човек. Пред него имаше и нещо като леген, от който постоянно вадеше нещо. Ту с дясната си ръка взимаше нещо и го предаваше на дясностоящите от него сияещи меляикета, ту с лявата си ръка взимаше нещо и го предаваше на лявостоящите меляикета на наказанието. Когато погледнах това меляике ме обхвана вътрешен страх. Попитах Джебраил: „Кое е това меляике?“, а той ми отговори: „Това е Азраил. Никой не би посмял да погледне лицето му.“ и доближавайки се до него, каза: „О, Азраил! Този тук е последният пророк и любимецът на Всевишния Аллах.“ Азраил (алейхисселям) повдигна главата си и се усмихна. След това стана, поздрави ме с уважение и каза: „Привет! Всевишният Аллах не е сътворил по-почтен човек от теб. И твоята общност превъзхожда всички други общности. Аз съм по-милостив към тях от техните бащи и майки.“ След тези негови думи го помолих: „Имам една молба към теб. Моята общност е слаба. Бъди мил и нежен към тях. Отнемай душите им меко и лесно.“ Той ми отвърна: „Казвам го в името на Всевишния Аллах, Който те е проводил като последен пророк и те е направил Свой любимец, че Той ми повелява по седемдесет пъти в денонощието: „Душите на хората от общността на Мухаммед вземи меко и лесно, без да им причиняваш болка. Бъди мил към тях.“ Затова, аз изпитвам повече състрадание към хората от твоята общност, отколкото техните майки и бащи.“