СОХБЕТ……………………………….…………………..……МИ’РАДЖ (6)

Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) разказва: След това се издигнахме до петото небе. Там се срещнахме с Харун (Аарон) (алейхисселям), който ме поздрави и отправи ду’а . 

   Видях ибадетите на меляикетата от петото небе. Всички те стояха изправени и гледаха пръстите на краката си. Не поглеждайки никъде другаде, на висок глас споменаваха Аллаху теаля. Попитах Джебраил (алейхисселям): „Такъв ли е ибадетът на тези меляикета?“ Той ми отговори: „Да. Помоли Всевишния Аллах да дари общността ти с този ибадет.“ Отправих своята молба и Всевишният Аллах ни дари с този ибадет.

   След това се издигнахме до шестото небе. Там се срещнахме с Муса (алейхисселям). Поздрави ме и отправи ду’а .

   След това се въздигнахме до седмото небе. Срещнахме Ибрахим (алейхисселям) подпрял гръб на Бейт-и Ма’мур, където всеки ден влизат седемдесет хиляди меляикета (и повече никога не идва техен ред отново). Поздравих го. Приемайки поздрава ми, каза: „Привет, праведен пророк, праведни сине!“ (След това ми) рече:“ О, Мухаммед! Земята на Дженнета е изключително хубава и чиста. Кажи на твоята общност да засадят там много дръвчета.“ Попитах го: „Как (по какъв начин) може да се засади дръвче в Дженнета?“,  а той ми отговори: „Произнасяйки думите: „Ля хавле веля куввете илля биллях“ (а в друго предание се казва: „Субханаллахи велхамдулилляхи ве ля иляхе илляллаху валлаху екбер“).

   След това (Джебраил (алейхисселям)) ме отнесе до Сидрат-улМунтеха. Неговите листа бяха като слонски уши, а плодовете като кули. При всяка повеля на Всевишния Аллах, той така се променяше и разкрасяваше, че никое създание не е способно да опише неговата красота. Тук Джебраил (алейхисселям) ми посочи да продължа пътя и се сбогува с мен. Аз му казах: „О, Джебраил! Сам ли ме оставяш?“ Джебраил (алейхисселям) се притесни. От внушителността на Всевишния Аллах започна да трепери. Каза ми: „О, Мухаммед! Ако направя (още) една крачка цялото ми тяло ще изгори, ще изчезне.“