СОХБЕТ……………………………….…………………..……МИ’РАДЖ (7)

Дотук Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) дойде с Джебраил (алейхисселям). След това долетя една зелена покривка от Дженнета на име Рефреф, която излъчваше светлина, по-ярка от слънцето и непрекъснато споменаваше и прославяше Всевишния Аллах. Той седна върху нея и за един миг се издигнаха на много голяма височина и преминаха през седемдесет хиляди завеси, наречени хиджаб. После достигна до степента Кяабе-кавсейн. По волята на Всевишния Аллах, по незнаен, необясним и неразбираем начин, достигна желаните от Него висоти. Без място, време, посока и начин, настана руйет, т.е. видя Всевишния Аллах. Без очи, уши, средства и място, разговаря с Него. Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) получи блага, непонятни и неразбираеми за създанията.

   На Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем) му бе повелено да възхвали Всевишния Аллах и той веднага каза: „Еттехиййату лилляхи вессалевату веттаййибат (Всички възхвали на всички езици и всички ибадети, направени с човешко тяло, и всяко добро, направено с имущество, да бъдат само за Аллаху теаля !)“. Първо Аллаху теаля поздрави Своя Любим по безподобен начин (без средство и пречист от пространство): „Есселяму алейке еййухеннебиййу ве рахметуллахи ве берекятух. (Мир на теб, о, пророк Мой, и милост от Аллах и благодат от Него!)“ Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: „Есселяму алейна ве аля ибадилляхиссалихин (О, Господарю! Мир на нас и на всички Твои праведни раби.)“ Меляикетата, когато чуха това, всички в един глас казаха: „Ешхеду ен-ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх (Вярвам и знам, сякаш съм видял със собствените си очи, че няма друг бог освен Аллаху теаля и че Мухаммед (алейхисселям) е Негов раб и Пратеник.)“.

   Когато Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) каза: „Есселяму алейна ...“, Всевишният Аллах го попита: „О, Любими Мой! Тук няма никой освен нас двамата. Защо каза „алейна “ (на нас)?“ Расул (алейхисселям) отговори: „О, Аллах мой! Моята общност телом не е при мен, но духом е при мен. Моята милост и моята помощ са с тях. Ти ме поздрави и отдалечи от мен всички злини. Как да лиша моята бедна, измъчена, сполетяна от фитнето (смута) на ахир заман (времето преди края на света) общност от такива големи блага?“ Аллаху теаля му каза: „О, Любими Мой! Тази нощ си Мой гост. Поискай от Мен каквото желаеш.“ Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) отвърна: „(О, Аллах мой!) Искам моята общност.“.