СОХБЕТ……………………………….………………………....……МИ’РАДЖ (9)

Любимецът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) разказва: “В средата на Дженнета видях една река, течаща в горната част на Арша. От едно и също място извираха вода, мляко, шераб и мед и никога не се смесваха. Брегът на реката беше от хризолит. Камъните, намиращи се в нея, бяха скъпоценни, тинята му представляваше амбер (ароматно вещество), тревата му – за’феран (ароматно цвете). Около реката бяха поставили сребърни чаши. Броят на тези чаши надвишаваше броя на звездите на небето. Наоколо имаше птици, чиито шии бяха като камилски. Всеки, който изпие от тази река и изяде от месото на тези птици, ще бъде удостоен със задоволството на Аллаху теаля. Попитах Джебраил: „Коя е тази река?“, а той ми отговори: „Това е Кевсер. Всевишният Аллах го е подарил на теб. От Кевсер тече към бостаните на осемте Дженнета.“ На брега на реката видях шатри. Всички те бяха от перли и рубини. Попитах Джебраил за тях и той ми отговори: „Предназначени са за твоите съпруги.“ В тези шатри видях девици (хурии), със сияйни като слънцето лица. Всички те, тихо и нежно пееха песни с различни мелодии. Казваха: „Ние сме радостни и весели. Нас не ни застига тъгата. Ние сме натъкмени, нагиздени, никога не сме голи. Ние сме винаги млади, никога не остаряваме. Ние сме добродушни, никога не се ядосваме. Ние все сме такива, никога не умираме.“ Разпространявайки се до палатите на щастието и дърветата, техните мелодии и звуци достигаха навсякъде. Гласовете им бяха толкова приятни, че ако тези мелодии бяха достигнали до земята, то на земята нямаше да съществуват смъртта и нещастието. Джебраил ме попита: „Искаш ли да видиш техните лица?“, „Искам“ отвърнах аз. Отвори вратата на една шатра. Погледнах и видях толкова красиви лица, че целият ми живот не би бил достатъчен, за да опиша тяхната красота. Лицата им бяха по-бели от мляко, бузите им – по-червени от рубини и по-сияйни от слънцето. Кожата им беше по-мека от коприна и светла като луната, уханието им – по-приятно от уханието на мускус. Косите им бяха тъмно черни, някои – на плитки, други – събрани, а трети – спуснати, седнат ли тя ставаше като шатра, а като се изправят достигаше чак до краката им. Пред всяка от тях имаше слугиня. Джебраил ми каза: „Тези (девици) са за твоята общност.“