СОХБЕТ..……………………………………………………..…МИ’РАДЖ (11)

Султанът на световете (салляллаху алейхи ве селлем), сваляйки чалмата от благословената си глава, започна да плаче и да моли Всевишния Аллах да пощади неговата слаба общност, която не би понесла такова наказание. Плака толкова много, че Джебраил и всички други меляикета не издържаха и заплакаха заедно с него. Тогава Аллаху теаля каза: „О, Любими Мой! Ти си много уважаван и ценен от Мен. Молбата ти е приета, успокой се. Осъществих желанието ти. Аз ще те даря с такъв ранг, че ще опростя много грешници чрез твоето застъпничество, докато ми кажеш: “Достатъчно!”. О, Любими Мой! Всеки, който изпълни моята повеля, ще се избави от наказание и ще получи моята милост. Ще бъде удостоен с честта да ме види в Дженнета. На теб и твоята общност вменявам в дълг да изпълняват по петдесет намаза в денонощието.“

Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) продължава: „След тази степен достигнах до Арша. Минавайки през небесата, стигнах при Муса (алейхисселям). Той ме попита: „Какво вмени в дълг Хак теаля на теб и твоята общност?“ и аз отговорих: „Изпълняването на петдесет намаза денонощно.“ Той ми каза: „Върни се при Него и Го помоли да ги намали, защото твоята общност няма да понесе толкова. Убедих се в това при изпитанието на Израилевите синове.“ След това се върнах и помолих Аллаху теаля да облекчи това предписание. Намали ги само с пет. Като отидох при Муса (алейхисселям) и му съобщих, той пак ме върна и каза да помоля Аллаху теаля да ги намали още малко. Така сновах между Муса (алейхисселям) и Аллаху теаля, докато накрая Той ми повели: „Намалих намаза до пет изпълнения, но с награда за петдесет. Ако някой пожелае да направи добро, но не успее да го направи, за него ще има една награда, а ако го направи за него ще има десет награди. Ако пожелае да направи лошо и не го направи, няма да му се запише нищо, но ако го направи, ще бъде записано като един грях.“ След това се върнах при Муса (алейхисселям) и му разказах всичко. Той отново ми каза: „Върни се и помоли Всевишния Аллах да ги намали още малко.“, но аз му рекох: „Вече се срамувам след толкова молби.“

Аллаху теаля по такъв начин, дарявайки Своя Любим с блага, непонятни за хората и недавани на нито едно създание, утеши нараненото му благословено сърце.