СОХБЕТ…………………………..…..………………………….МИ’РАДЖ (12)

Султанът на световете (салляллаху алейхи ве селлем) след това веднага се върна в Кудус, а оттам в Мекка, в къщата на Умм-и Хани. Постелята му все още бе топла, движението на водата в легена от частичното умиване все още не бе спряло.

   На сутринта Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), отивайки в Кяабе, извести своите съплеменници за Нощното си пътешествие. Езичниците, присмивайки се, казаха: „Мухаммед е изгубил ума си, той съвсем е полудял.“, а тези, които възнамеряваха да приемат исляма, изпаднаха в двоумение. Някои от неверниците отидоха в дома на Ебу Бекр (радияллаху анх), когато Ебу Бекр (радияллаху анх) излезе, го попитаха: „О, Ебу Бекр! Ходил си много пъти до Кудус и знаеш много добре колко време отнема отиването до там и връщането.“ Хазрети Ебу Бекр им отговори: „Да, много добре знам. Повече от месец.“ Неверниците се зарадваха на неговия отговор и казаха: „Ето, това са думи на умен и опитен човек.“ След това, присмивайки се и подигравайки се, му рекоха: „А твоят господар казва, че за една нощ е отишъл до Кудус и се е върнал оттам. Вече съвсем се е побъркал.“ Те очакваха и Хазрети Ебу Бекр да е на същото мнение и се надяваха на неговата подкрепа, но той, като чу благословеното име на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем), им рече: „Ако го е казал той, значи е вярно. И аз му повярвах.“ и се прибра. Изумените неверници си казаха: „Какъв магьосник само, направил е магия на Ебу Бекр.“ и се върнаха обратно. 

   Хазрети Ебу Бекр веднага отиде при Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) и на висок глас пред голяма тълпа от хора каза: „О, Пратенико на Аллаху теаля! Да е благословен Ми’раджът ви! Безкрайна благодарност на Всевишния Аллах, че ни удостои с честта да служим на такъв велик Пейгамбер и благоволи да видим вашето благословено лице, да слушаме вашите омайващи душите и пленяващи сърцата прекрасни слова. О, Пратенико на Аллаху теаля! Всяка ваша дума е вярна. Аз ви вярвам. Нека душата ми да бъде пожертвана за вас!“ Думите на Хазрети Ебу Бекр изумиха неверниците, но предадоха увереност на колебаещите се в приемането на исляма. В този ден Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) нарече Ебу Бекр (радияллаху анх) „Съддък“ (Всеправдивия). Приемайки това име, степента му се удвои.