СОХБЕТ………………………...НЕЩА, КОИТО ИЗКАРВАТ ОТ ИСЛЯМА (2)

Този, който по собствено желание се закълне със следните слова “да стана неверник” или “да стана евреин”, когато говори нещо, независимо дали е истина или не, със свое собствено желание попада в неверие. Трябва да поднови своите вяра и брак.

Да се желае нещо, което е харам във всяка религия, като прелюбодеяние, лихва или лъжа, да бъде халял, и да се каже: “Ах, да бяха позволени, че и аз да ги бях извършил”, е кюфр (неверие).

Да се каже: “Аз повярвах във всички пейгамбери, но не знам дали Адем “алейхисселям” е пейгамбер или не!” е неверие. Онзи, който не знае, че Мухаммед “алейхисселям” е пейгамберът на времето преди края на света, става кяфир.

Ако някой със съмнение каже: “Ако словата на пейгамберите са верни, то ние сме спасени”, става кяфир. Имам Биргиви “рахиме хуллаху теаля” посочва, че тези думи изкарват от религията ако се изрекат със съмнение. Ако се кажат с цел убедителност в аргументацията, не изкарват от исляма.

Ако някой каже на друг: “Ела да кланяме намаз”, а той отговори: “Няма да кланям”, вторият напуска исляма. Но ако с това е искал да каже: “Не бих кланял поради твоите слова, а бих кланял, защото това е заповед на Аллаху теаля”, не става кяфир.

Ако на някого се каже: “Не оставяй брада по-къса от една шепа (хватка), отрежи брадата по-дълга от една хватка или отрежи си ноктите,  защото  това  са  суннети  на  Расулюллах  “салляллаху алейхи ве селлем”, а той отговори: “Няма да ги отрежа”, вторият става кяфир (поради омаловажаване). Такова е положението и с всички останали суннети и особено с известните и установени суннети, като употребата на мисвак. Имам Биргиви “рахиме хуллаху теаля” посочва, че тези неща изкарват от исляма ако са казани с цел отричане на съответния суннет. Но ако вторият човек е искал да каже, че ще извърши това не поради думите на първия, а поради това, че са суннети на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, не става кяфир.