СОХБЕТ………………………...НЕЩА, КОИТО ИЗКАРВАТ ОТ ИСЛЯМА (6)

Ако някой каже, че ще се закълне в името на Аллаху теаля, а друг отвърне, че не желае клетва в името на Аллаху теаля, а иска клетва в името на таляка, освобождаването на роби, честта и достойнството, то вторият става кяфир.

Ако някой каже на друг: “Твоето лице ми прилича на лицето на отнемача на души!”, става кяфир, защото меляикето, което взема душите на хората, е високопоставено (Азраил “алейхисселям”).

Ако някой каже, че е хубаво да не се кланя намаз, става кяфир. Ако някой каже на друг: “Ела да извършим намаз!”, а той отговори: “Това е трудна работа”, вторият става кяфир.

Ако някой каже: “Аллаху теаля ми е свидетел на небето”, става кяфир, защото приписва пространство на Аллаху теаля. Аллаху теаля не е обект на пространство (Той е пречист от недостатъка да заема пространство). [Този, който нарича Аллаху теаля “Отец”, “Баща” (или “дядо Господ”), става кяфир.]

  Ако  някой  каже, че  възлюбеният  ни  Пейгамбер  е  облизвал пръстите си, а друг подхвърли: “Това е признак на неприличие!”, вторият става кяфир.

  Ако някой каже, че препитанието (ръзъка) е от Аллаху теаля, но и рабът трябва да се постарае, то това е ширк (кюфр), защото делата на рабите също са от Аллаху теаля.

  Ако някой каже, че да бъдеш назарянин е по-хубаво отколкото да бъдеш юдеин, [да бъдеш неверник американец е по-хубаво отколкото да бъдеш комунист], става кяфир. Трябва да се каже, че юдеите са по-вредни от назаряните, [а комунистите] от християните.

  Онзи, който каже, че е по-добре да бъдеш неверник, отколкото да мамиш хората, става кяфир.

Ако един човек даде милостиня от харам (придобит по непозволен от исляма начин) и очаква севаб от това, и ако беднякът, приел милостинята, знаейки че средствата са от харам, каже “Нека Аллах да приеме!”, а даващият каже “Амин”, и двамата стават кяфири.