СОХБЕТ………………………...НЕЩА, КОИТО ИЗКАРВАТ ОТ ИСЛЯМА (7)

Ако някой каже: “Каква работа имам в събранията на ислямските учени” или “Кой е способен да постъпва в съответствие с изказванията на ислямските учени”, или с пренебрежение хвърли на земята фетви, или каже: “За какво са ни думите на учените”, става кяфир.

  Ако някой каже на противника си: “Нека да отидем на шериатски съд”, а той отвърне: “Не бих отишъл, докато не ме отведе полицията” или “Откъде да знам за исляма”, вторият става кяфир.

  Ако някой произнесе слова, изкарващи от исляма, а друг се засмее, и двамата стават кяфири. Ако се смее при наличие на зарурет (принуда, неизбежност), не става кяфир.

Ако някой каже: “Няма празно място, където да не се намира Аллаху теаля” или “Аллаху теаля е на небесата”, става кяфир.

  Ако някой каже, че душите на евлиите присъстват винаги с нас и знаят, става кяфир. Ако се каже, че могат да присъстват с нас [когато бъдат спонемати техните имена] не става кяфир.

  Ако някой каже: “Не познавам исляма” или “Не желая да призная исляма”, става кяфир.

Ако някой каже: “Ако пейгамберът Адем “алейхисселям” не беше ял от онази пшеница, ние нямаше да станем лоши хора”, става кяфир. Но ако каже: “Нямаше да бъдем на този свят”, то по въпроса дали става неверник или не няма единодушие сред ислямските учени.

  Ако някой каже: “Адем “алейхисселям” е бил тъкач”, а друг подхвърли (пренебрежително): “Значи ние сме синове на един тъкач”, вторият става кяфир.

Ако някой извърши малък грях, а друг го предупреди да се покае, като първият му отговори: “Какво толкова съм извършил, че да се покая!”, става неверник.