СОХБЕТ…………………..ЗАПОВЕДИТЕ И ЗАБРАНИТЕ НА ИСЛЯМА (2)

Ваджибът е заповед на Аллаху азим-уш-шан, който се разбира косвено. Онзи, който не вярва, че дадено нещо е ваджиб, не става кяфир, но неизпълняващият ваджиба ще е заслужил наказание в Джехеннема. Примери за ваджиби са дуата кунут по време на витр намаз, коленето на животно по време на курбан байрям, раздаването на фитра по време на благословения месец рамазан и изпълняването на седжде при четене на седжде айет. Ваджибът съдържа в себе си четири ваджиба и един фарз. Това са: илм-и ваджиб, амел-и ваджиб, миктар-и ваджиб, итикад-и ваджиб и ихляс-и фарз. Правенето на показност при изпълняване на фарзовете и ваджибите е харам.

Суннети се неричат делата, които Пейгамберът ни Мухаммед “алейхисселям” е изпълнявал постоянно и само един или два пъти ги е пропускал. Онзи, който не изпълнява суннета, няма да бъде наказан за това, но ако пропуска безпричинно и постоянно, ще заслужи порицание (в Съдния ден) и лишение от техните севаби. Примери за суннети са употребата на мисвак, четенето на езан и икамет, извършването на групов намаз, угощаването на хората в нощта на бракосъчетанието, обрязването и други. Съществуват три вида суннет: Суннет-и муеккеде, суннет-и гайр-и муеккеде, суннет-и алел-кифайе.

Примери за суннет-и муеккеде са суннетът на сабах (сутрешния) намаз, първият и последният суннет на обедния намаз, суннетът на акшам (вечерния) намаз и последният суннет на ятсъ намаз. Има учени, които казват, че суннетът на сутрешния намаз е ваджиб. Тези суннети не могат да бъдат пропускани без уважителна причина. Онзи, който не ги харесва, става кяфир.

Примери за суннет-и гайри муеккеде са суннетът на икинди (следобедния) намаз и първият суннет на ятсъ намаз. Дори да бъдат пропускани многократно, за тях няма да се въздаде наказание. Онзи, който ги изоставя напълно, без извинителна причина, ще заслужи порицание (в Съдния ден) и ще бъде лишен от шефаат (застъпничество).

Суннет-и алел кифайе е вид суннет, при който ако един човек от петима или десетима го извърши, то останалите се освобождават от неговото изпълнение. Примери за такъв суннет са даването на селям, извършването на и’тикаф и произнасянето на благословеното Бесмеле при започване на всички позволени от исляма дела.