СОХБЕТ……………………ЗАПОВЕДИТЕ И ЗАБРАНИТЕ НА ИСЛЯМА (4)

Харамите са забраните, които Аллаху азим-уш-шан открито е заявил в Коран-и керим. Онзи, който не отдава значение на харамите и не вярва в тях, става кяфир, а онзи, които вярва (приема ги за харами), но не ги отбягва, става фасък (грешник), но не и неверник. [Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля” казва следните неща в раздела за условията, на които трябва да отговаря имамът: “Не бива да се изпълнява намаз зад имам, който е фасък. Фасък означава човек, който извършва големи грехове, като употреба на алкохолни напитки, прелюбодейство и лихварство. [Постоянството във вършене на малък грях също е голям грях.] В местата, където джума намазът се изпълнява в повече от една джамия, не бива да се кланя зад хатиб фасък, а да се търси джамия, където има преведен имам. Ваджиб е да се укорява и презира грешника. Дори да е много учен, не бива да се избира за имам, защото избирането му за имам е равносилно на оказване на почит и уважение. Винаги е тахримен мекрух да се назначават за имами фасъците и безмезхебниците. Въздържането от забраните се нарича таква. Въздържането от съмнителните неща се нарича вера’. Отбягването на един халял, за да не се попадне в нещо съмнително, се нарича зухд. За онзи, който е станал мюсюлманин в дар-ул-харб, е ваджиб да се изсели в дар-ул-ислям.]

Харамът е два вида: Харам ли-айнихи и харам ли-гайрихи. Харам ли-айнихи е онова нещо, което е харам само по себе си и във всяко време. Примери за такива харами са убийството на човек, прелюбодеянието, хомосексуализмът, пиенето на вино и алкохол, хазартните игри, яденето на свинско месо и излизането на улицата с непокрити глави, ръце и крака от страна на жените и девойките. Ако някой изрече Бесмеле при тяхното изпълнение или повярва, че са позволени, т.е. ако не придава значение на забраните на Аллаху теаля, става кяфир. Но ако знае и вярва, че тези дела са забранени и ги извършва, страхувайки се от мъчението на Аллаху теаля, не става кяфир, но ще е заслужил наказание в Джехеннема.

Харам ли-гайрихи са неща, които не са харами сами по себе си, но стават харами, тъй като са извършени по забранен от исляма начин. Примери за такива харами са влизането в чужда градина, без позволение на нейния собственик и откъсването на плодове, кражбата на чужди вещи и пари и тяхното използване. Ако извършителят изрече Бесмеле или каже, че това е халял, не става кяфир. Ако човек дължи на някого нещо с тегло, колкото ечемично зърно, то в Съдния Ден Аллаху теаля ще отнеме от него севаба на 700 рекята изпълнен с джемаат и приет намаз и ще го даде на ощетения човек. Отбягването на тези два вида харами е по-голям севаб от вършене на ибадети.