СОХБЕТ…………..………ПЛОМБИРАНЕТО НА ЗЪБИТЕ И ГУСУЛЪТ (2)

Да се оприличи пломбирането на зъбите и слагането на коронки на поставяне на мехлем върху рана на краката, поставяне на шина или гипсиране на счупена кост и обвиване на рана с бинт не съответства на указанията в книгите по фъкъх. Защото ако има харадж при снемане на гипс и бинт, или това довежда до усложнение, не остава възможност да се следва друг мезхеб. Ето защо, по-ради тези три причини измиването на кожата под гипса или превръзката отпада.

   Гниенето на зъбите може да предизвиква силна болка. Човек е свободен да избира дали да извади тези зъби и на тяхно място да постави протези или изкуствени зъби, които да може да изкарва и слага при нужда, или да ги пломбира или постави коронки (неща, които не могат да бъдат изкарвани и поставяни на място по лесен начин). Ето защо, за посочената втора възможност не може да се каже, че е зарурет (безизходица, липса на друг изход и алтернатива). Да се каже, че има зарурет не може да отмени измиването на повърхностите под пломбите и короните, тъй като е възможно да се следва друг мезхеб. Никой от онези, които казват, че има зарурет, няма право да осъжда онези, които съблюдават указанията на книгите по фъкх и следват (по това отношение) мезхебите шафии или малики.

   Един ханефия ако не иска да изкара разваления зъб и на негово място да постави изкуствен зъб (такива зъби, които могат да бъдат изкарвани и слагани при нужда) или протеза, а вместо това желае да го пломбира или постави коронка, при извършване на гусюл трябва да следва мезхебите шафии или малики. Защото в тези мезхеби по време на гусюл не е фарз да се мие устата и носа. От друга страна, следването на мезхебите шафии или малики е твърде лесно. При извършване на гусюл и абдест, и при започване на намаз, трябва да се възнамери от сърце за следване на маликитския или шафиитския мезхеб. Ако се забрави, може да се възнамери и след намаз. Намазът, гусюлът и абдестът на този, който подражава на тези мезхеби, трябва да станат действителни според тях.

   Следването на друг мезхеб (в дадено дело) не означава напускане на собствения и преминаване в другия. Единственото нещо, което трябва да се направи (по отношение на следваното дело) е да се спазват фарзовете (задължителните   условия)  и  муфсидите  (нещата,  нарушаващи ибадетите) на другия мезхеб. По отношение на ваджибите, мекрухите и суннетите се съблюдават предписанията на собствения мезхеб.