СОХБЕТ………………………………..…..КАКВО Е ХАРАДЖ И ЗАРУРЕТ?

Причината, която заставя човек да извърши нещо (оставя го в безизходица), т.е. причината, която не зависи от човека, се нарича зарурет. Примери за зарурети са повелите и забраните на исляма, силната болка, опасността от загуба на крайник или живот и липсата на друг изход. Ако дадено нещо затруднява изпълнението на един фарз или отбягването на един харам, това се нарича харадж (затруднение). Заповедите и забраните на Аллаху теаля се наричат ахкям-и ислямиййе. При изпълняване на някоя заповед на исляма или отбягване на някоя забрана трябва да се следват известните и избрани фетви на учените от съответния мезхеб. Ако в придържането към тези фетви се появи харадж, вследствие на нещо, извършено от човека, тогава се следват неизбраните и слаби фетви. Ако в придържането към тях отново се яви харадж, тогава се подражава на друг мезхеб в това дело. Ако в следването на друг мезхеб пак се яви харадж, тогава се разглежда онова нещо, което е причина за хараджа, и се търси дали има зарурет в направата на причината за хараджа.

   1. Ако има зарурет при направата на причината за хараджа, изпълнението на фарза отпада.

   2. Ако няма зарурет [като лакирането на ноктите] или съществува зарурет, но могат да се извършат няколко неща (налице са алтернативи) и ако се пожелае извършването на това нещо, в което има харадж, ибадетът става недействителен. Фарзът трябва да бъде изпълнен, като се извърши онова нещо, в което няма харадж. Може да се последва друг мезхеб само при наличие на харадж, без значение дали има зарурет или не. Това е записано в книгите “Фетавел-хадисийе”, “Хулясат-ут-тахкик”, в разяснението на Тахтави “рахиме хуллаху теаля”, наречено “Мерак-ил фелях”, и в книгата на Молла Халил Ес`ирди “рахме-хуллаху те-аля” “Ма`фуват”.