Untitled Document

СОХБЕТ.............................................................. ХАЗРЕТИ ЕЙЮБ СУЛТАН

Един от големите личности в Есхаб-и кирам. Той е сподвижникът, който нагости в дома си Пейгамбера ни (алейхисселям) при преселението от Мекке-и мюкерреме в Медине-и мюневвере. Неговото име е Халид бин Зейд, а прякора му Ебу Ейюб. В единадесетата година, откакто Мухаммед (алейхисселям) бе известен, че е Пейгамбер, преди преселението от Мекка в Медина, той стана мюсюлманин. Беше удостоен с беседите на Пейгамбера ни, присъствайки във второто съглашение при Акабе, засвидетелства Пейгамберството на Ресулюллах. И по този начин стана, както от Есхаб-и кирам, така и от Енсар-и кирам.

Ебу Ейюб-и Енсари, в битките при Бедр, Ухуд, Худейбие и във всичките други войни, беше заедно с Пейгамбера ни (алейхисселям) и получи неговата хайър (добра) дуа. В повечето войни, имаше честта да бъде знаменосец. Затова му бе дадено званието, Санджактар (Знаменосецът) на Ресулюллах. Халид бин Зейд "радияллаху анх" предаде сто и петдесет хадис-и шерифи. Ебу Ейюб "радияллаху анх" взе участие и във войската на хазрети Муавийе, която беше свикана през 670 година, за превземането на Истанбул. По време на битките се заразил с дизентерия. Предусещайки, че смъртта му наближава, предаде следният хадис-и шериф: "В Константиниййе до крепостта ще бъде погребан един реджюл-и салих", и направи следното наставление: "Ако умра тук, не ме погребвайте веднага. Носете тялото ми, до най-предната точка, до която стигне войската и там ме погребете." В този ден мюсюлманите, воювайки напреднаха към крепостта, до колкото можаха. И в изкопания гроб, погребаха благословеното сахабе на Пейгамбера ни (алейхисселям), Ебу Ейюб-и Енсари.

От тогава бяха изминали осем века и гроба на Ебу Ейюб-и Енсари беше се забравил и заличил, тъкмо тогава хазрети Акшемседдин с керамет, установи мястото на гроба. След което Фатих Султан Мехмед Хан изгради тюрбе и джамия върху гроба на хазрети Ебу Ейюб-и Енсари. Това беше първата джамия с куббе (купол), построена през 1458 година от Османлиите в Истанбул, след превземането му. През 1798 година, джамията бе съборена до основи с изключение на минаретата, и на мястото й се изгради днешната сграда.