СОХБЕТ…………………………………………………………..ТЕЙЕММУМ (2)

Доказателства за това, че тейеммумът е фарз са четиридесет и трети айет на сура Ниса и шести айет на сура Маиде. В шафиитския и маликитския мезхеб не е недопустимо да се изпълнява тейеммум преди да настъпи времето за намаз и с един тейеммум не може да се изпълни повече от един фарз намаз.

   С шест неща е недопустимо да се извърши тейеммум, дори върху тях да има прах. Това са: желязо, мед, бронз, олово, злато, сребро и всички метали. Освен металите, които се разтапят, стъклото, което омеква от топлината, и емайлираните порцелани, извършването на тейеммум с всичко друго е джаиз, при условие че е от рода на пръстта.

   Върху пръст, върху която е уринирано, може да се кланя намаз – след като изсъхне – но с тази пръст не може да се извърши тейеммум.

   За да може да се извърши тейеммум, трябва да се търси вода и да не може да се намери, и да се попита (за вода) един мюсюлманин, който е справедлив и праведен.

Условията на тейеммума са пет:

1. Да се направи възнамерение.

2. Да се извърши месх.

3. Нещото, върху което ще се извърши тейеммум, да бъде от рода на пръстта. Ако не е от рода на пръстта, то върху него трябва да има прах от пръст.

4. Материалът за тейеммум, който е от рода на пръстта, или прахът от пръст по него трябва да бъде чист.

5. Да има действителна или практическа пречка за използване на водата. [Безсилието, което се усеща в ръцете и краката след прекарана болест, също се счита за извинителна причина. Подобно е положението и с безсилието на възрастните хора. Те извършват намаз в седнало положение.]