СОХБЕТ……………………..ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ТЕЙЕММУМ (5)

Ако премахването на мехлема, който е поставен върху счупен нокът, рана или ранен крак, усложнява положението, тогава, тъй като е налице зарурет (безизходица), повърхността на мехлема върху болното място се измива. Ако и това вреди – избърсва се. Ако и месхът вреди, не се пипа въпросното място. Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля” пише, че поставянето на мехлем e като поставяне на шина върху счупено място. Не стоят така нещата с пломбирането и коронясването на зъбите. Там е възможно да се следват мезхебите малики и шафии. Ако човек изгуби разсъдък, без да е предизвиквал това сам или припадне, и ако това състояние продължи до пропускане на шест времена за намаз, не наваксва пропуснатите намази, когато се съвземе. Болен човек, който не може да кланя дори с иима, независимо колко намази пропуска по този начин, не завещава техния искат. Ако оздравее, трябва да ги навакса.”

 Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля” казва: “Мекрух е друг човек да измива или бърше местата за абдест на здрав човек. Ако друг му носи вода и сипва, а той сам си измива местата на абдест – тогава става джаиз. Ако болен човек постоянно цапа дрехите и леглото си или ако тяхната замяна предизвиква трудност, то за него става джаиз да изпълнява намаз в това състояние – въпреки нечистотията. Ако шината, лейкопластът или мехлемът паднат след като раната е оздравяла, абдестът се разваля. Ако раната е оздравяла и превръзката може да се отстрани, без това да причини вреда, абдестът и гусюлът се развалят.”