СОХБЕТ.................................................................ЕЗАН-И МУХАММЕДИ (1)

Езан-и Мухаммеди е изричане по определен начин на определени слова, посочени в книгите илмихали, от страна на разумен човек. Т.е. той трябва да се качи на минаре и в изправено положение (на крака) да изрече определени думи на арабски език. Четенето на превода, дори да се разбира смисъла, не се нарича езан. Езанът се чете за известяване на времената за петкратен намаз. Мъжете трябва да се качват на високо място извън месдижа и да четат езана там. Това е суннет-и муеккеде (силен суннет). За жените е мекрух да четат езан и икамет. Харам е да оставят мъжете да чуват техните гласове.

Муеззинът трябва да се качи на високо място извън месджида и да чете езан на висок глас, така че да бъде чут от съседите. Не е позволено да вика повече от това. При произнасяне на думата “екбер” последната буква се чете с джезм (спира се) или, ако не се спира, с фетха (юстюн, огласовка “А”), но не с дамме (ютре, огласовка “У”). Не e позволeно да се чете езан с много теганни, така че в началото или края на думите да се прибавя хараке (огласовка), буква или мед (удължение). Не е позволено да се слуша такъв езан. При произнасяне на думите салят и фелях лицето се обръща надясно и наляво – суннет е. Краката и гърдите не се отделят от посоката Къбле. Езан може да се чете и като се обикаля около минарето. Първото минаре е било построено от хазрети Му’авиййе “радияллаху анх”. Над месджида на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е било изградено високо място, на което се е качвал Билял Хабеши “радияллаху анх”, за да чете езан. Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” e заповядал на Билял “радияллаху анх” да слага пръстите на ушите си и да изпълнява по този начин.