СОХБЕТ......................ЧЕТЕНЕТО НА ЕЗАН ПО ВИСОКОГОВОРИТЕЛ (3)

Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля” казва: “За да бъде чут езанът отдалече, муеззинът се качва на високо място и чете оттам – това е суннет. Джаиз е няколко муеззина да четат заедно.” От тези писания на ислямските учени се разбира, че изпълняването на езан, икамет и намаз с помощта на високоговорители се явява бид`ат. Извършването на бид`ат е голям грях. В един хадис-и шериф се казва: “Не се приема нито един ибадет на онзи, който върши бид`ат.”

Въпреки че звуците от високоговорителя много наподобяват човешки глас, те не са истински. Този звук произлиза от частите, задвижвани чрез магнит. Това не е гласа на човека, който се е качил на високо място и чете езан. Поставянето на високоговорители върху дясната, лявата и задната страна на покрива на минарето се явява отделен грях, защото звукът не излиза към Къбле. Няма нужда гласът да се чува отдалече и да се понася дразнещия металически звук на уреда, защото е ваджиб да се строи месджид на всяка улица. По този начин езанът ще се чете във всяка улица и от всички къщи в нея ще се чува езан. Тъжния човешки глас, който се чува отдалеко, оказва въздействие върху сърцето и душата, и затвърждава вярата. [Езанът на муеззина и къраатът на имама се изпълняват с нормален глас, колкото да бъде чути от намиращите се в и около джамията. Полагането на големи усилия (викане, повишаване на глас) за разчуване на езана от разстояние е мекрух. Оттук се разбира, че няма никаква необходимост от високоговорителите.] В заключение ще кажем, че звукът, който излиза от уреда, наречен високоговорител, не се нарича езан. А естественият глас, който излиза от устата на муеззина, се нарича eзан-и Мухаммеди.