СОХБЕТ………………………….…..………….…ИСКАТ ЗА ПОКОЙНИКА (1)

Искат на намаза означава избавяне на покойника от задълженията за намаза. За целта се дават кеффарети (компенсации) за намаза. За да стане ваджиб даването на кеффарет е нужно да се направи завещание и завещаният имот да е достатъчен за кеффаретите. Т.е. една трета от оставеното имущество не трябва да бъде по-малко от количеството на кеффаретите. Кеффаретите ги дава пълномощникът (велия) – този, на когото е завещал покойникът или някой от наследниците. Тези неща могат лесно да бъдат научени от истински ислямски учен. Онзи, който не може да открие истински учен, трябва да ги научи от книгите на ехли суннитските учени. Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля” казва: “Този, който има фаите намази, ако завещае да бъдат дадени за тях кеффарети, то от една трета част на имуществото, което е оставил в наследство, на бедните се раз-дава по половин са` (2,1 литра), т.е петстотин и двадесет дирхема (1750 грама) жито или брашно за всеки фарзов и ваджиб намаз. Цялото количество може да се даде и на само един беден мюсюлманин. По-добре е да се даде стойността им [в злато и сребро]. Ако покойникът е направил завещание, но не е оставил никакво имущество или една трета от наследството не стига за кеффаретите или въобще не е направил завещание, и ако пълномощникът (настойникът) реши доброволно да даде кеффарети с неголяма сума пари, той трябва да вземе на заем съгласно това, че за шестте намаза в един ден се дават 1750 х 6 =10500 гр. жито, т.е. десет килограма и половина, а за една година – 3780 килограма жито (пшеница) [или, понеже винаги 10 килограма жито са равняват на един грам злато, т.е. 52,5, или за по сигурно, 60 златни лири на година или, в съответствие с тежестта на златните лири, (432 гр.) гривни, пръстени и други златни предмети.]