СОХБЕТ…………………………..……………...…ИСКАТ ЗА ПОКОЙНИКА (3)

След като девирът (оборотите) свърши, последният бедняк подарява златото, което държи в ръцете си, на пълномощника, който от своя страна плаща дълга си. След това се прави девир за орудж (говеене), курбан и клетва (обет), с тази разлика, че един кеффарет за клетва трябва да се даде най-малко на десетима бедняци и на един бедняк за един ден не може да се даде повече от половин са` (1750 грама). Въпреки това, за един ден на един бедняк, дори на един път, могат да се дадат няколко кеффарети за намаз. Искатът на зекята не може да се извърши без завещание. Покойникът трябва да е завещал това. Но както за иската на оруджа не е условие да се прави завещание, така и за зекята ще е добре пълномощникът със собствени средства да направи девир. След като приключи девирът, пълномощникът подарява на бедните някакво имущество или пари.

Ахмед Тахтави “рахметуллахи алейх” в разяснението на “Мерак-ъл-фелях” казва: “Има насс (т.е. айети или хадис-и шерифи), че трябва да се изпълни искат за пропуснатите оруджи, давайки фидйе. Тъй като намазът е по-важен от оруджа (говеенето), всички учени с единодушие казват, че за намаза се постъпва както с оруджа. Онези хора на религията, които твърдят, че няма искат, с тези слова показват своето невежество, защото подобни думи са в противоречие с единодушието на учените.”

Ако завещаното от покойника имущество не стига за кеффарети или една трета част от наследството е недостатъчна, или въобще не е правил завещание, и ако някой доброволно иска да дари малко имущество за извършване на иската на всички задължения на покойника, трябва да се изпълни девр. Той се дава на един беден мюсюлманин с възнамерение за искат. Беднякът, когато вземе даваните средства, после ги подарява на пълномощника (настойника) или на някой друг. Той, от друга страна, трябва да ги вземе в ръцете си и с възнамерение за искат за задълженията на покойника доброволно ги дава на друг бедняк.