СОХБЕТ........................................................ХУТБЕ НА ДЖУМ’А НАМАЗ (2)

Например, мюфтията на Мадрас мевляна  Мухаммед  Темим бин Мухаммед Мадраси “неввераллаху меркадеху” казва: “Мекрух е да се чете хутбе на друг език освен арабски или да се чете и на арабски, и неговия превод. Цялото хутбе трябва да се чете единствено на арабски език. Това е ваджиб, защото Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” винаги е четял всяко хутбе само на арабски език. В книгата “Бахрур-раик”, в раздела за байрамските намази, се казва: “Освен намазите теравих и кусуф, другите нафиле намази не могат да се извършат с джемаат. Тъй като байрамските намази винаги са били извършвани с джемаат, от то-ва следва, че те не са в категорията нафиле, а ваджиб.” Оттук се разбира, че ибадетите, които Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е извършвал постоянно (продължително), се явяват ваджиб. Тъй като Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” постоянно е изпълнявал хутбе само на арабски език, това показва, че четенето на арабски език е ваджиб.

Ето защо, изпълняването на хутбе на друг език освен арабския или едновременното четене и на арабски, и на преведения език, e тахримен мекрух. Защото в първия случай се пропуска четенето на хутбе на арабски език, а във втория случай се пропуска четенето на хутбе само на арабски език. По този начин се пропускат двете неща, които Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е вършил постоянно.

По същия начин, изпълняването на встъпителния (ифтитах) текбир на арабски език и произнасянето на “Аллаху екбер” между тях са две отделни неща. Пропускането на едно от тези две неща е тахримен мекрух. Защото Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” постоянно е казвал “Аллаху екбер” и ето защо неговото изричане се явява ваджиб, а пропускане – тахримен мекрух.