СОХБЕТ........................................................ХУТБЕ НА ДЖУМ’А НАМАЗ (3)

Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля”  в  книгата  “Редд-ул-мухтар”  казва:  “Мекрух  означава пропускане на ваджиб или суннет. В първия случай е тахримен, а във втория е тензихен мекрух.” В книгата “Халеби-и кебир” се казва: “Про-пускането на суннета е тензихен мекрух, а пропускането на ваджиба е тахримен мекрух.” Ибни Абидин “рахиме хуллаху теаля” в книгата “Редд-ул-мухтар” казва: “Определянето на едно действие за сахих, не показва, че то не е мекрух.” Мухаммед Абдулхай Лукневи “рахиме хуллаху теаля” в книгата “Умдет-ур-ри`айе” казва: “Словата “Не е задължително да се чете хутбето на арабски език. Джаиз е да се чете на персийски или други език” съобщават, че намазът става джаиз. Т.е. четенето на хутбе е условие за действителността на джум`а намаза и това условие (с посочените неща) ще бъде изпълнено, но това не разкрива, че такова хутбе не става мекрух. Защото Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” и всички членове на Есхаб-и кирам “радияллаху анхум” винаги са изпълнявали хутбе само на арабски език. Неследването на това е тахримен мекрух.” Табиин и Табе-и табиин “рахиме хумуллаху теаля” навсякъде и по всяко време са изпълнявали хутбе само на арабски език. Както не са чели хутбе на друг език освен арабски, така също не са чели и хутбето на арабски заедно с неговия превод. [Въпреки това никой от слушателите на хутбе в Азия и Африка не е знаел арабски език и не е разбирал смисъла му. Освен че за разбиране е трябвало да им се превежда и, въпреки че новоприелите исляма е трябвало да научат ислямската религия, никой от тях не е сметнал за джаиз четенето на хутбе на друг език освен арабски. Те ги научили на исляма извън хутбето. Също така, за да разбират смисъла на хутбето и за да изучат по-добре религията, заповядвали на тях да научат арабски. И ние трябва да постъпваме както тези учени.