СОХБЕТ…………………………………НАМАЗ ПО ВРЕМЕ НА БОЛЕСТ (2)
Един ден Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” посетил болен мюсюлманин. Когато видял, че болният вдига с ръце една възглавница и прави седжде върху нея, той я взел. Този път болният човек вдигнал парче дърво и направил седжде върху него. Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” взел и това парче от дърво, и казал: “Прави седжде на пода, ако ти стигат сили! Ако не можеш да се наведеш към пода, не повдигай нищо до лицето си, за да изпълниш седжде върху него! Кланяй намаз с иима и за седжде се наведи повече отколкото за рукю!”
В “Бахр-ур-раик” се съобщава, че в 191-и айет от сура Ал-и Имран се казва по смисъл: “Този, на когото му стига сила, да изпълнява намаз в изправено положение. Този, който няма сила да прави това, да изпълнява седнал, а този, който няма сила и за това, да изпълнява в легнало положение.” Когато Имран бин Хусайн се е разболял, Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” му казал: “Изпълнявай намаз в изправено положение! Ако не ти стига сила за това, кланяй седнал! Ако не ти стига сила и за това, кланяй легнал на една страна или по гръб.” Следователно, болен човек, който не може да стои изправен, кланя седнал. Този, който не може да седи, изпълнява легнал. За никого не е позволено да изпълнява намаз на столче или фотьойл. Ислямът не позволява на онези, които са болни или пътуват с автобус или самолет, да изпълняват намаз на стол или седалка. Ако човек, когато отиде на джемаат, няма да e в състояние да изпълнява намаз в изправено положение (подари отежняване на болестта), той трябва да остане у дома и да кланя изправен. Има двадесет неща, които ислямът посочва като оправдания за пропускане на групов намаз. Това са: дъжд; силна жега или студ; страх от враг, който застрашава живота или имота; страх от заминаване на приятелите и оставане сам по време на пътуване; твърде тъмна нощ; беден човек, имащ дългове, да се страхува от залавяне и затваряне; слепота; парализа; липса на един крак; болест; осакатеност; кал; неспособност да се ходи; старец да не може да ходи; изпускане на уроци по фъкх, когато те са рядкост; страх да се изпусне любимо ястие; пътник да се готви да потегли всеки момент; болногледач да не може да намери някой, който да се грижи за болния; силен вятър през нощта; нужда от ходене до тоалетна.