СОХБЕТ……………………………..……НАМАЗ ПО ВРЕМЕ НА БОЛЕСТ (3)

Неходенето на джум’а намаз се оправдава, когато болен човек се страхува от отежняване на болестта или удължаване на периода на оздравяване; ако болногледач няма да може да намери човек, който да се грижи за болния; или ако старец, поради напреднала възраст, трудно ще стигне до джамията. По-добре е да се ходи пеш на джамия, отколкото с превозно средство. Не е позволено в джамиите да се сяда на стол или фотьойл, и да се изпълнява намаз, правейки иима. Изпълняването на поклонения по начин, непоказан от исляма, се нарича вършене на бид’ат. В книгите по фикх пише, че извършването на бид’ат е голям грях.Болен човек, който не може да се обърне към Къбле, кланя към която посока му е най-удобно. Под главата на легналия по гръб се поставя възглавница и така лицето му се обръща към Къбле. Добре е да повдигне коленете нагоре. Този, който не може да изпълнява намаз дори с движение (иима) на глава, за него ще бъде допустимо да остави намаза за каза. Ако човек се разболее по време на намаз, той продължава да изпълнява така, както може. Ако болен човек, който извършва намаз седнал, оздравее по време на изпълнение, той трябва да се изправи и да продължи намаза изправен. Човек, който загуби съзнание и разум, не изпълнява намаз (отпада това задължение за него, докато се възстанови). Ако оздравее преди да са изминали пет намаз времена, прави каза (наваксва) всички тях. Ако изминат шест намаза, не наваксва нито един.

   Намаз, който не е изпълнен дори с иима, трябва да бъде наваксан незабавно. Това е фарз. Ако умре преди да ги е наваксал, става ваджиб за него да завещае да се даде фидйе от имуществото – което е оставил – с цел искат за неизпълнените намази. Когато не е завещал, за неговите родители и дори за непознатите мюсюлмани е позволено да изпълнят искат със собствени средства.