МЕНКЪБЕ…………………………..…ДОСТОЙНСТВАТА НА ФАРЗОВЕТЕ

Един ден Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” се обърнал към хазрети Али “радияллаху анх” с думите: “О, Али! Трябва да съблюдаваш фарзовете, ваджибите, суннетите и мустехабите на намаза.” Една личност от енсар е казал: “О, Расуляллах “салляллаху алейхи ве селлем”! Хазрети Али ги знае тези неща. Оповести ни достойнствата на съблюдаването на фарзовете, ваджибите, суннетите и мустехабите в намаза. И ние да ги изпълняваме.” Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” рекъл: “О, общност  и  Есхаб  мой!  Намазът,  извършен   съблюдавайки правилата му, е най-висшестоящото дело сред обичаните от Аллаху азим-уш-шан. Той е  суннетът на  пророците. Той е обичан от меляикетата. Той е сиянието на ма’рифета [познанието на Аллаху теаля], земята и небесата. Той е силата на тялото. Той е изобилието на препитанието. Той е причина за приемане на молитвата. Той е застъпникът пред меляикето (ангела) на смъртта. Той е светлина в гроба. Той е отговор за Мункер и Некир. Той е сянка над него в Съдния ден. Той е подслон от огъня на Джехеннема. Той е онова, което кара да се премине през моста Сърат като светкавица. Той е ключът на Дженнета. Той е корона в Дженнета. Аллаху теаля не е дал на вярващите нищо по-важно от намаза. А ако имаше по-висшестоящо поклонение от намаза, първо щеше него да даде. Защото някои меляикета постоянно са в къям, някои в руку, някои в седжде, а някои в тешеххуд. Той събра всичко това в един рекят намаз и го подари на вярващите. Защото намазът е главата на вярата, стълба на религията, словото на исляма и ми’раджът (възнесението) на вярващите. Той е светлината на небето. Той е спасителят от Джехеннема.”