СОХБЕТ........................................................ВАЖНОСТТА НА НАМАЗА (2)

Абдуллах ибни Мес’уд “радияллаху анх” казва: “Един човек беше целунал чужда жена. Т.е., докато един от Енсар е продавал фурми, една жена е дошла да си купи от тях, при което животинските чувства на продавача се пробудили. Той ѝ казал: “У нас има по-хубави. Ела да ти дам от тях.” Когато пристигнали у дома, той прегърнал жената и я целунал. Жената отвърнала: “Какво правиш? Бой се от Аллах!” Той съжалил за постъпката си и дошъл при Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”, за да му каже всичко. Пейгамберът неотговорил нищо и изчакал да дойде откровение от Аллаху теаля. Тогава този човек станал и изпълнил намаз. Аллаху теаля изпратил 115-и айет на сура Худ, където по смисъл се казва: “Изпълнявай намаз в двата края на деня и след като слънцето залезе! Добрините без съмнение заличават злините.” Тук под “двата края на деня” се има предвид “времето преди и след обяд”, т.е. сутрешния, обедния и следобедния намаз. А намазите, които са близки до дневните, са вечерния и нощния. Този айет съобщава, че петкратният намаз става причина за опрощаване на греховете. Този човек казал: “О, Расуляллах! Дали тази блага вест се отнася само за мен или е за цялата общност?” Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” e отвърнал: “За цялата ми общност е!” Този хадис е записан и в двата сахих сборника.

Бурайде-и Еслеми “радияллаху анх”, който е бил един от известните сподвижници, съобщава следното: “Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” каза: “Обетът между нас е намазът. Този, който пропуска намаз, става неверник.” Ясно е, че кланящият намаз е мюсюлманин, а този, който не извършва намаз, защото не му отдава значение и не го приема за първо задължение, напуска исляма. Този хадис-и шериф е предаден от имам Ахмед, Тирмизи, Несаи и Ибни Мадже.