СОХБЕТ.........................................................ВАЖНОСТТА НА НАМАЗА (3)

Енес бин Малик “радияллаху анх” разказва: “Един човек дойде при Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” и каза: “Извърших грях, който заслужава наказание “хад”. Изпълнете го!” Расулюллах дори не го попита какъв грях е извършил. Дойде време за намаз и всички го откланяхме групово. След като Расулюллах привърши намаза, този човек се изправи и каза: “О, Расуляллах “салляллаху алейхи ве селлем”! Извърших грях, който заслужава наказанието “хад”. Изпълнете за мен наказанието, което е повелено в Книгата на Аллаху теаля!” Расулюллах каза: “Ти не извърши ли намаз с нас?” Той отговори: “Да, изпълних!” Тогава Пейгамберът ни отвърна: “Не тъжи, Аллаху теаля опрости твоя грях!” Този хадис-и шериф е записан и в двата главни сборника. Този мюсюлманин си е помислил, че е извършил голям грях, който изисква “хад”. Това, че е бил помилван след намаз, показва, че в действителност той е бил малък грях. Или под “наказанието “хад” е имал предвид “наказанието та’зир”, което е за малките грехове. Фактът, че при втория въпрос не е казал: “Изпълнете наказанието хад”, също показва това.

Джабир бин Абдуллах предава: “Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” каза: “Границата между човека и неверието е изоставянето на намаза.” Защото намазът е завесата, която предпазва човек от попадане в неверие. Когато се отстрани тази завеса, човек се подхлъзва към неверието. Този хадис-и шериф е записан в “Муслим” и разкрива колко е лошо да се пропуска намаз. Много личности от Есхаб-и кирам са казали, че този, който пропуска намаз, без да има оправдание за това, става неверник. Според шафиитския и маликитския мезхеб не става неверник, но е ваджиб да бъде убит. В ханефитския мезхеб се хвърля в затвор и се бие, докато започне да изпълнява намаз.”