СОХБЕТ………………….СЪСТОЯНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА СМЪРТТА (1)

О, безпомощни хора, вие бягате от смъртта и казвате: “Умря еди кой си човек от еди каква си болест. Ако отида при него, ще ме зарази!” или “В тази улица има чума, заразна болест”, и бягате на друго място. Да се вярва по този начин е харам, защото човек може да се зарази само ако Аллаху теаля пожелае.

   О, безпомощни хора, къде бягате? На вас ви е обещана смъртта. Не може да отложите края на вашия живот. Когато предопределеното време дойде, Създателят на световете няма да ви даде отсрочка, дори колкото мигване на око – нито по-малко, нито повече от това, което е предопределено.

   По заповед на Хак теаля, щом краят на един човек наближи, той напуска имущество, деца и съпруга и отива на предопределеното място. И докато не пристигне дотам, където е неговата пръст (където ще умре), Аллаху теаля не дава повеля за отнемане на душата му.

   Всеки умира, когато дойде краят на живота му. В 33-и айет на сура А`раф се казва по смисъл: „Когато дойде моментът на смъртта, не могат да го забавят или изпреварят дори за много кратко време.”

   Още преди раждането е предопределено за човек колко ще живее, къде ще умре, дали ще умре с или без тевбе, от каква болест, с вяра или без вяра, и всичко това е записано в Левх-и махфуз. За това състояние има знамение в последния айет на сура Люкман.

   Аллаху теаля сътвори смъртта, после сътвори живота, след това сътвори ръзъка (средствата за препитание) и ги записа в левх.

   Хак теаля знае колко дъха поемате на ден и го е записал в левха. Меляикетата наблюдават това и когато времето настъпи, известяват мелек-ул мевт (меляикето, което взема душите на хората).