СОХБЕТ..........................................................СМЪРТТА Е НЕИЗБЕЖНА (1)
Възможно ли е да се избегне смъртта? Разбира се, че не! Никой дори една секунда не може да живее повече от определеното. На когото му дойде краят умира. Докато се отворят и затворят очите тя е дошла. В едно знамение на Коран-и керим по смисъл се повелява: “И когато им дойде отреденото време за смъртта, нито могат да го забавят с един час, нито изпреварят.” Аллаху теаля, когато е решил, човекът оставя всичко, деца, покъщнина, имот и умира. Аллаху теаля знае ние на ден колко пъти вдишваме и издишваме. Аллаху теаля знае всичко за нас. Той няма нищо, което да не знае. Ако животът ни е преминал с ибадети, накрая ще постигнем щастието. Аллаху теаля повели на Азраил “алейхисселям”: “На приятелите Ми душите вземай леко, а на враговете Ми с трудност!” Каква хубава вест е това за вярващите. А за тези, които са лишени от вяра, какво голямо нещастие.
Нека Аллаху теаля да ни отреди да отдадем души в религията на Мухаммед “алейхисселям” и вярата, записана в книгите на ехли суннитските учени, които ни предават правилно религията на този велик Пейгамбер! Амин.
Колкото и да живееш, накрая все ще умреш. Пейгамберът ни “алейхисселям” е съобщил: “Когато душата на един човек се разделя с тялото, идва един зов: “О, човече, ти ли напусна земята или земята те напусна теб? Ти ли събра земята или земята събра теб? Ти ли умъртви земята или земята умъртви теб?”
Когато започнат да мият покойника, идват три зова:
1. Какво стана с твоето силно тяло? Какво те отслаби така?
2. Какво стана с твоята прекрасна реч? Кое те накара да замлъкнеш?
3. Къде са твоите любими приятели? Защо те оставиха и си отидоха?
Когато завият покойника в кефен, идва друг зов: “Не тръгвай на път без провизии! Това пътуване няма връщане назад, никога вече не ще се върнеш обратно. Там, където отиваш, е пълно с меляикетата на мъчението.” Когато бъде поставен в табута (ковчега), идва още един зов: “Какво щастие за теб е ако си спечелил доволството на Хак теаля, величието и блаженството ще са твои. Ако си спечелил гнева на Дженаб-и Хак, горко ти!” Когато покойникът бъде отнесен при гроба, идва още един зов: “О, човече! Какво подготви в земния живот за гроба? Каква светлина донесе за този тъмен гроб? Какво донесе от твоите богатство и слава? Какво донесе за постеля и украса на този празен гроб?”.