СОХБЕТ……………………………..……СМЪРТТА НА МАЛКИТЕ ДЕЦА (1)
Ако едно мюсюлманско дете се разболее и легне на предсмъртно легло, мястото, където ще отиде, е Макам-и иллийин, т.е. Дженнетът. Оттам за него идват подредени в редици триста и шестдесет меляикета и застават пред него. Казват му: “О, ма`сум (невинно, безгрешно дете)! Носим ти радостна вест, днес е този ден, в който може да отправиш молба към Аллаху теаля за твоите предци, баби, дядовци и всички съседи”. Сто меляикета поставят на главата му короната на шефаата (застъпничеството), сто меляикета поставят короната на любовта, сто меляикета го обличат в ризата на усърдието и силата, и шестдесет меляикета повдигат завесите пред очите му. Щом се вдигнат завесите, то вижда умрелите бащи и дядовци на мюсюлманите чак от времето на хазрети Адем до тогава. Вижда, че за някои от тях е приготвено мъчение и започва да плаче, ридае и трепери. Онези хора, които се намират до детето и не знаят за какво става въпрос, си мислят, че то бере душа. После идват меляикетата на смъртта и виждат как на детето е поставена короната на шефаата, как е облечено с риза, как завесите пред очите му са повдигнати, и тъй като не могат да намерят в себе си сили, за да отнемат неговата душа, казват: О, ма`сум (детенце)! Аллаху теаля ти изпраща селям и повелява: “Аз го сътворих и то отново ще се върне при Мен, защото Аз му поверих душа и сега трябва да ми я върне обратно. В отплата ще му дам Дженнета и Моя лик (ще Ме види).” Ако не ни вярваш, обърни главата си и погледни към небесата.” Тогава детенцето поглежда нагоре и вижда красотата на меляикетата и на Аллаху теаля. От радост започва да се тресе, плаче и зачервява. Подскачайки в леглото, пожелава да отдаде своята душа, но, щом погледът му отново се спре на неговите деди, които биват измъчвани, то се отказва.
Тогава меляикетата казват: “О, детенце! Защо не даваш душата си?”, а то отговаря: “О, меляикета! Помолете Аллаху теаля да опрости в мое име дедите и роднините ми.” Меляикете молят Аллаху теаля: “Я, Рабби! Известно Ти е нашето положение с този ма`сум (невинно същество).” Тогава Аллах джелле шануху казва: “Аз ги опростих в името на Моето величие.”