СОХБЕТ…………ПОСЕЩАВАНЕ ГРОБА НА ПЕЙГАМБЕРА НИ АЛЕЙХИССЕЛЯМ

Фахр-и кяинат (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Който ме посети след смъртта ми, все едно ме е посетил приживе.” В хадис, поместен в книгата “Мират-и Медине”, се казва: “Застъпничеството ми става ваджиб (задължително) за посетилия моя гроб.” Хадисът е предаден от Ибни Хузейме, Беззар, Дара Кутни и Таберани. В хадис, предаден от Хазрети Беззар, се казва: “Застъпничеството ми става халял за посетилия моя гроб.”

В “Муслим-и шериф” и “Муджем” на Ебу Бекр бин Меккари е поместен следният хадис шериф: “Ако някой дойде да ме посети, без да цели нищо друго, то той в Съдния ден ще е заслужил моето застъпничество.” В хадиса се съобщава за хората, които идват в Медина, за да посетят гроба на Пратеника (алейхисселям).

“Накърнил ме е онзи, който не ме посети след хадж.” (Дара Кутни) Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) иска да бъде посетен, защото желае мюслиманите да спечелят севаб за самите себе си.

Слънцето на ислямските учени Хазрети Имам-и Азам Ебу Ханифе (радияллаху анх) казва: “Най-ценният измежду мустехабите е посещаването на гроба на Пейгамбера ни (алейхисселям). Това е ибадет, който по важност се доближава до ваджиба.”

Този, който отиде да посети гроба на Пратеника (алейхисселям), е нужно да чете много салевати. Всичко това се съобщава от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Факт, подкрепян от многобройни хадиси.