СОХБЕТ……………………..…НАСТАВЛЕНИЯ ОТ ИМАМ-Ъ РАББАНИ (1)

В осемдесет и четвъртото писмо от третия том на книгата “Мектубат” на имам Раббани Муджедид-и елф-и сани Ахмед Фаруки “рахиме-хуллаху теаля” се казва:

   Слава на Аллаху теаля и селям (поздрави) за Неговите избрани и любими раби. Онзи, който желае да спечели любовта на Аллаху теаля, най-напред трябва да коригира вярата си според знанията, предадени от учените по правилния път, т.е. сунитските учени. [Тези велики учени са придобили всички знания от Есхаб-и кирам, като към тях не са смесили своите мнения и разсъжденията на философите.] Нека Аллаху теаля възнагради премного техния труд! После трябва да се научат нужните за всеки фъкъхски знания. След което продобитите знания трябва да се прилагат (изпълняват на практика). След това, по всяко време трябва да се споменава (да се прави зикир на) Аллаху теаля. [Казано иначе, сърцето трябва постоянно да мисли за Неговите имена и личностни качества (съфат-и затийе).] Тук има една особеност и тя е, че извършването на зикр трябва да се научи от муршид-и кямил (съвършен наставник). Ако го научи от такива, които не са достигнали до съвършенство, [и особено от невежи и заблудени шейхове] никога не ще достигне до зрялост и съвършенство. В началото е необходимо да се прави толкова много зикир, че след извършване на фарзовите намази, заедно със суннетите към тях, не бива да се изпълнява друг ибадет, освен зикр. Четенето на Коран-и керим и извършването на нафиле ибадети се отлагат за друго време. Трябва да се прави зикр, било то с абдест или без абдест. Човек постоянно трябва да е зает с това изпълнение, независимо дали е прав, седнал, върви или лежи. Не бива да остава без зикр, когато излиза на улицата, когато се храни и когато ляга да спи. Превод на персийски стих: Прави зикр, прави зикр, докато си жив! Чистотата на сърцето зависи от споменаването на Любимия!