СОХБЕТ……………………..…НАСТАВЛЕНИЯ ОТ ИМАМ-Ъ РАББАНИ (2)

Това трябва се да прави толкова много, че, освен споменавания в зикира Аллаху теаля, в сърцето не бива да остане никакво друго желание или мисъл. Освен Него, в сърцето не трябва да се появяват имената и признаците на другите неща (сърцето не бива да се занимава с тях). Дори човекът да иска да мисли за (да обича) други неща, да не може да го направи.   Когато сърцето забрави всичко друго, освен Аллаху теаля, това означава, че е достигнато до началото на пътя към Него. Тази забрава е добрата вест за спечелване на доволството и обичта на Любимия.

   Единствено Аллаху теаля е този, който дарява с всичко хората. Селям за тези, които следват правилния път! [В 17-о писмо на трети том се казва: “Зикирът със сърце спасява човек от пристрастеността към други неща, освен Аллаху теаля. Тази отдаденост е болестта на сърцето. Докато сърцето не се излекува от нея, то не може да придобие истински иман (вяра) и продължава да изпитва трудност при подчинението (следването) на ахкям-и ислямиййе, т.е. повелите и забраните на Аллаху теаля. Ще бъде зикир да се прави възнамерение, когато се подчинява на тези правила и да не се мисли за насладата на нефса, когато се прави мубах.” Следването на нефса е причината за болестта на сърцето. Нефсът е враг на Аллаху теаля и затова не желае да Му се подчинява. Нефсът е враг и на самия себе си. Изпитва голяма наслада, когато сърцето (подведено от него) кара всички органи на тялото да вършат харами, т.е. лоши и вредни неща. За да достигне до тази наслада, той иска човекът, в който се намира, да стане неверник. Другата причина за болестта на сърцето е да се дружи с неверници и безмезхебници, да се четат техните книги и вестници и да се следят техните вредни радио и телевизионни предавания. Подчинението на исляма лекува сърцето от болести, а разболява нефса. Упражняваният от неговите желания натиск върху сърцето намалява.]