СОХБЕТ…………………….НАСТАВЛЕНИЯ ОТ АБДУЛЛАХ ДЕХЛЕВИ (3)

Един разумен човек никога не би дал от религията си, за да се придобие със земни облаги. Учените и шейховете от Бухара бяха отдадени на Аллаху теаля. Не изпитваха увлечение към този свят. Устройването на угощения и събирането на хората, пристрастени към земното, почерняват сърцето. Тези големци избягваха да правят подобни неща. Те здраво се бяха захванали за суннета на Расулюллах “салляллаху теаля алейхи ве селлем” и правилната вяра на Селеф-и салихин “рахиме-хумуллаху теаля”. Във всяко дело следваха пътя на азимета (по възможност стояха далеч от улесненията). Предпазваха се от бид’атите. Избягваха нещата, идващи по пътя на харама или мекруха. Вършенето на мубахи, които стават причина за харам, също е забранено. Извършването на зикр-и хафи (зикир на тих глас) е по-високопоставено от правене на зикр-и джехри (зикир на глас). Те правеха такъв зикир. Бяха на степента ихсан, спомената в хадисите. Сърцата им винаги бяха насочени към извора на фейза (духовните блага) [Аллаху теаля]. Ако един предан човек бъде благоволен с теведджуха (духовната помощ) на един такъв големец в тасаввуфа, неговото сърце, а и всички лятифета (степените на нематериалното в него), веднага започват да правят зикр. Постига степента, в която в сърцето не остава нищо друго, освен Аллаху теаля. Това още се нарича мушахеде. С други думи, сияния покриват вътрешността и външността на човека. В сърце, което е получило духовни блага (фейз) от сърцето на муршида, не идват никакви други мисли, освен за Аллаху теаля. Всичките органи на тялото му започват да постъпват съгласно суннета и да съблюдават азимета. Какво голямо благо е това! Я, Рабби! В името на любимия Ти Пейгамбер Мухаммед Мустафа “салляллаху алейхи ве алихи ве селлем” и в чест на великите евлии “рахметуллахи алейхим еджма`ин”, следващи пътя на този славен Пейгамбер, ощастливи и нас с тези много ценни блага! Фейзовете на имам Раббани муджеддид елф-и сани “рахметуллахи алейх” стават причина всички лятифета на човек да се сдобият с тези блага.