МЕНКЪБЕ…………………...............АКО БЕШЕ КАЗАЛ БИСМИЛЛЯХ

Езичникът Малик ибн Зубейр бе много добър стрелец. В битката при Ухуд, този подлец, се прицели в нашия любим Пейгамбер и изстреля стрелата си. Хазрети Талха забеляза стрелата, която идваше към благословената глава на Пратеника на Аллах, веднага вдигна ръката и тя се заби в дланта му. Костите на ръката му се счупиха и всички нерви на пръстите му бяха увредени. Задържането на ръката пред изстреляната стрела е постъпка породена от действителна обич, която се е издигнала далеч отвъд душата; вяра, която е стигнала до съвършенство; истинска преданост, която изгаря от любов и не може да бъде обяснена. Тогава любимият ни Пейгамбер му каза: “Ако беше изрекъл Бисмиллях, меляикетата щяха да те издигнат към небето пред погледите на хората”.

МЕНКЪБЕ……………………………….…..........В ИМЕТО НА БЕСМЕЛЕ

Един ден хазрети Ибрахим Гюлшени разговаряше със своите ученици. Те попитаха “Ефендим (Ваша милост)! С благоволението на Аллаху теаля, може ли да се узнае, дали мъртвите в гроба са в мъки или благословии? Премахва ли се мъчението на този, който е в мъки, чрез дуа?” Ибрахим Гюлшени (рахметуллахи алейх) каза: “Когато един от приближените раби на Аллаху теаля минал покрай гроб, видял, че човекът в него е подложен на мъчение. След известно време отново се отбил до онзи гроб. Когато се обърнал към гроба, видял, че мъчението е премахнато. Объркан, той се замислил. В това време дочул зов: “Човекът, който беше погребан в този гроб, имаше малко дете. Майка му го изпрати да учи наука. Когато детето научи Бесмеле, мъките на баща му бяха премахнати, в името на Бесмеле”.”