СОХБЕТ………………………….ПРИЗНАКЪТ НА ВЯРА В СЪРЦЕТО

Признакът на съществуването на правилна вяра в сърцето е приемането на неверниците за врагове и отбягването на нещата, които са характерни за тях и символизират неверие, защото ислямът и неверието са две противоположности. Там, където се намира едната, другата изчезва. Две противоположности не могат да битуват на едно място. Оценяването на едната е равносилно на отхвърляне на другата. Аллаху теаля е повелил на Своя Любим Мухаммед “алейхисселям”, който е притежател на красив нрав и изключително милосърден, да воюва срещу неверниците и да проявява твърдост срещу тях. С други думи, твърдостта към тях е част от добрия нрав. Славата и честта на исляма е в унизеността на неверието и неверниците. Този, който уважава неверниците, ще е унизил с това си деяние мюсюлманите. [Аллаху теаля в 149-о знамение на сура Ал-и Имран е обявил, че онези, които отдават значение на неверниците и следват неверието, са в заблуда и ще съжаляват за това. В посоченото свещено знамение по смисъл се казва: “О, вярващи в моя възлюбен Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем”! Ако повярвате в думите на неверниците и се отделите от пътя на Пейгамбера Ми “салляллаху алейхи ве селлем” и ако бъдете подведени от измислените и доукрасени думи на враговете на религията, които претендират да са мюсюлмани (такива хора се наричат зъндъци), и сторите да откраднат вашата вяра, ще станете от губещите и на двата свята.”]

Аллаху теаля е съобщил, че неверниците са врагове и на Него, и на Пейгамбера Му “салляллаху алейхи ве селлем”. Обичането на враговете на Аллаху теаля и сътрудничеството с тях превръщат човека във враг на Аллаху теаля и Неговия Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем”. Такъв човек може да се мисли за мюсюлманин, да казва Келиме-и тевхид и да твърди, че вярва, дори да изпълнява намаз и всички други поклонения, но изобщо да не е наясно, че тези грозни дела са заличили из основи неговите вяра и религия.