СОХБЕТ………………………АЛЛАХУ ТЕАЛЯ ПРИЕ НЕГОВИЯ ХАДЖ

Абдуллах бин Мубарек една година извърши хадж. На връщане сънува как си говорят две меляикета, слизащи от небето. Самият той разказва така:

“Едното казваше на другото:

•  Колко души извършиха хадж тази година?
•  - 600 000 души.
•  - На колко от тях им се прие хаджа?
•  - На нито един!

Когато чух това, ме налегна голяма мъка. Казах си: “Толкова много хора дойдоха за хадж сред толкова трудности и притеснения от всички страни на света. Прекосиха пустини и понесоха тежки условия. Нима всичкият този труд ще отиде напразно? ”

После едно от меляикетата каза:

- В Шам има обущар на име Али бин Муваффак. Той беше възнамерил да отиде на хадж ала не успя, но Аллаху теаля прие неговия хадж и в негово име прие хаджа на всички останали 600 000 хаджии.

След тези слова се събудих и си казах: “Трябва да отида и да посетя онази личност!” Отделих се от моите приятели и се включих в кервана за Шам. Когато пристигнах, потърсих и намерих къщата на въпросния човек. Почуках на вратата. Отвори ми я. Запитах го как се казва. Али бин Муваффак, рече той и ме запита за моето име. Абдуллах бин Мубарек, казах аз. Когато го чу, издаде силен стон и припадна. Когато се съвзе, му разказах за съня, който видях. Запитах го какво дело е извършил, че неговият хадж и този на всички останали е бил приет заради него. Каза ми: “Аз съм обущар. От тридесет години насам копнея да отида на хадж. От тази си работа за 30 години успях да събера 300 динара. Тази година бях възнамерил да потегля за хадж, но жена ми беше бременна и една нощ долови миризмата на едно ястие, което се готвеше в съседната къща и ме помоли да поискам от него. Отидох и казах на съседа за нейното желание. Той се разплака и през сълзи рече: “О, Али бин Муваффак! Нашата храна не би била халял за вас, защото гладуваме от три дни. Обиколих из целия град Дамаск, но не намерих никаква работа за себе си. На пътя заварих едно мъртво животно. Откъснах от него парче, колкото позволява исляма в такива крайни случаи и се залових да го сготвя за своите деца. То не би било халял за вас.” Когато чух това, в сърцето си усетих голяма болка. Донесох им динарите, които бях събрал за хадж, и им казах: “Вземи ги и ги превърни в нафака за своите деца. Нека това бъде нашият хадж!” При това си казах: “Аллаху теаля ми показа правдив сън.”