МЕНКЪБЕ……………………..……………..………ВАЛИЯТA И ЖЕНАТА

Веднъж един човек, който бил валия, имал много хубава градина. Била пълна с пъстри цветя, място на удоволствия  и  наслада. Един ден валията дошъл в тази градина. Там видял жената на градинаря. Тя била много хубава. Валията, възложил работа на градинаря и го изпратил на вън. На жената казал:

- Затвори вратите на градината. Отворена врата да не остане!

Жената била умна и с достойнство. Разбрала, че валията има лоши намерения. Отишла до едно дърво и се скрила зад него. След малко дошла и казала:

- Всички врати затворих. Само една остана. Нея нямам сили да затворя. Колкото и да опитвам, не мога.

- Коя врата?

- Тази врата, през която Аллаху теаля с качеството си Басар ни вижда.

Валията  когато чул  тези  думи, съжалил и направил  тевбе (разкаял се). За да не му идват в главата такива лоши мисли, отишъл при един от любимите раби на Аллаху теаля и се присъединил към сохбетите (беседите) му. Така и той станал от любимите раби на Аллаху теаля.