СОХБЕТ…………….…………………………………ОЧЕВИДНА ИСТИНА

Имам Али “радияллаху анх” е казал: “Мюсюлманите – за разлика от неверниците без писание – вярват в задгробния свят. Ако предположим, че съживяването не се случи, няма да загубят нито едните, нито другите. Но ако се случи, (мюсюлманите пак няма да загубят, но) неверниците ще горят за вечни времена.” Ислямските учени са доказали правотата на своите думи (чрез разума, знанието и науката) и отвърнали на атаките на безверниците. Ако мюсюлманите не бяха се аргументирали, нима щеше да е възможно отричането на Съдния ден? Ако извечното мъчение беше само някаква вероятност, чий разум щеше да го пренебрегне? То обаче не е някаква вероятност (и предположение), а очевидна истина, чието отричане е проява на безумие.

МЕНКЪБЕ……………………………………………..…ХАЛЯЛ ЗАЛЪК

Хазрети Ибрахим бин Едхем обръщаше голямо внимание да яде от халял и го препоръчваше на всички. Един ден му рекоха: “Еди къде си има един младеж. Ден и нощ върши поклонения и изпада в състояния на самозабрава.” Отиде при него и му гостува за три дни. Загледа се в него и видя много повече неща от казаните. В сравнение с неговите усилия и безсъния усети себе си като студен и ленив. Изуми се. Искаше да узнае дали младежът е бил подведен от шейтана или е искрен и правдив. Обърна внимание на неговата храна и видя, че не е халял. Рече си: “Аллаху екбер! Всички тези негови състояния са от Шейтана” и го покани в своя дом. Когато младежът яде от неговата храна, състоянието му се промени, изгуби предишните любов, желание и усърдие. Младежът го запита: “Какво стори с мен?” Ибрахим бин Едхем му отговори: “Твоята храна не беше халял. Заедно с храната в твоя стомах влизаше и Шейтанът. Всички тези състояния идваха от него. Когато яде халял, шейтанът престана да влиза и така се прояви реалното ти състояние.”