СОХБЕТ……………..….………ИСЛЯМЪТ И СОЦИАЛНИЯТ ЖИВОТ (1)

Ислямът ясно е дефинирал понятията правосъдие и жестокост; определил е правата и задълженията, които хората имат едни към други, към семейството, съседите, правителството и на правителствата едни към други. Ислямът ясно е посочил какво е престъпление и е изградил незаменими правила върху тези закони. Той не е ограничил приложението на тези неизменни закони върху всички събития и случки. Повелил е тяхното практикуване в съответствие с обичаите и традициите. На 36-а и в следващите точки на “Меджелле”, където се прави разяснение на “Дурер-ул-хуккам”, се казва: “Законите, които се опират на обичаите и традициите, могат да се променят с времето, но законите, които се опират на насс [свещени айети и хадиси], т.е. на доказателства, не се променят. Общите правила не се променят, но тяхното приложение към събитията може да се промени. Обичаите се считат за доказателства при разбиране и оповестяване на онези правила, които касаят поклоненията, но не са съобщени чрез насс. Но за да се класифицира даден обичай като общ, той трябва да произхожда от времето на Есхаб-и кирам, да е изпълняван от муджтехидите и да е постоянен. В правилата на муамелята (делата между хората, разгледани от науката фикх) обичаите на една област, които не противоречат на насс, също се превръщат в доказателства. Те могат да бъдат разбрани (само) от учените по фикх.” Ислямът е в състояние да посрещне всички новооткрития и подобрения във всяка една държава: такъв го е изградил Аллаху теаля. Показвайки толерантност и в поклоненията, наред с обществения живот, ислямската религия е дарила хората със свобода и право на иджтихад, когато се срещнат с други условия и потребности. Във времето на хазрети Омер, на омаядите и на великата Османска империя големи общности от различни народи, живеещи на различни континенти, са били управлявани с тези божествени закони, и постиженията им – като следствие от това подчинение – са изпълнили славни страници в историята. И за в бъдеще всеки народ, голям или малък, ще постигне толкова комфорт, спокойствие и щастие, колкото е неговата стриктност в следването на красивия нрав, който не се променя и е повелен от исляма.