МЕНКЪБЕ….НАМАЗЪТ, КОЙТО СПАСИ ОТ РАЗБОЙНИЧЕСТВО (1)

Хазрети Фудайл бин Ияд бе от големците на покайващите се и много рядко срещана личност. Преди да се покае бе главатар на разбойниците между Ебиверд и Серахс и ограбваше керваните. Заедно с това не пропускаше своите намази и държеше орудж. Когато ограбваше, не докосваше жените, длъжниците и хората с малък капитал. Ако се случеше един от бандата да не кланя намаз, веднага го изгонваше.

Един ден пак бяха ограбили един керван. Когато привършиха работа, седнаха да ядат. Един от собствениците на кервана се доближи до тях и запита:

- Кой е вашият главатар?

- Няма го тук! Кланя намаз под това дърво.

- Защо не яде заедно с вас?

- Държи орудж. – рекоха те. Мъжът още повече се зачуди и отиде при него. Видя го да кланя намаз с голяма всеотдайност. След като Фудайл бин Ияд приключи, човекът му рече:

 - Нима може намазът и оруджът да се съчетаят с разбойничеството?

 - Има и друга група хора, които признават своите грехове, и добрите си дела ги смесват с лоши, извършени по-късно… (Тевбе: 102)

Човекът още повече се зачуди ала не успя да му каже защо не се покайва.

Един ден се зададе голям керван. Когато хората на Фудайл бин Ияд го забелязаха, веднага пристъпиха към приготовления за нападение. Един богаташ, който се намираше сред кервана, ги забеляза и си рече: “Трябва да скрия жълтиците, че дори разбойниците да отнесат нашите вещи, парите да останат.” Отдели се от тях и затърси удобно място да ги скрие. Видя една палатка и се затича към нея. Завари там човек, облечен във вълнени дрехи и калпак на глава да кланя намаз. Рече му, че има пари и иска да му ги повери.

Фудайл бин Ияд му каза да влезе в палатката и да ги остави на една страна. Когато ги остави и се върна при кервана, видя, че мародерите са ограбили всички стоки и вещи. Върна се при палатката. Видя, че разбойниците си поделят плячката. Човекът си рече “Аз съм си дал парите на техния главатар” и реши да се върне обратно. Фудайл го запита защо е дошъл. (Следва продължение…)