Untitled Document

МЕНКЪБЕ.....НАМАЗЪТ, КОЙТО СПАСИ ОТ РАЗБОЙНИЧЕСТВО (2)

(Продължава от вчера…)

Човекът в почуда отвърна: “За да взема парите, които съм ти поверил!” Фудайл му рече: “Вземи ги оттам, където си ги оставил.” Когато мъжът ги взе, разбойниците рекоха: “Ние не намерихме никакви пари в кервана, а ти ги даваш обратно.” Фудайл им отвърна: “Той оказа хусн-у зан към мен (помисли ме за добър човек).  Аз също имам хусн-у зан към Аллаху теаля. Аз отговорих на неговия хусн-у зан и се надявам Аллаху теаля да отговори на моя спрямо Него.”  

Веднъж преминаваше един керван. Един от кервана изчете 16. айет на сура Хадид, където по смисъл си казва: “Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да омекнат за споменаване на Аллах и с уважение към низпослания Коран-и керим.” Това разрани сърцето му. Рече си “Настъпи, настъпи, та чак премина” и изумен и засрамен се подслони в едни руйни. Междувременно керванът потегли на път. Вървейки си говореха един с друг: “Обиталището на Фудайл е пред нас. Как ще преминем оттам?” Той, от своя страна, им рече: “Имам блага вест за вас! Той съжали за стореното и извърши покаяние. Както вие бягахте от него преди, така и той ще бяга вече от вас. Ще се пази от това да повтори своите грешки.” Сетне обиколи всички места, изплати правата на хората и се прости с тях.

Хазрети Фудайл съжаляваше много за стореното от себе си. Веднъж каза на един човек: “В името на Аллах ме завържи и ме отведи при султана. Аз заслужих много наказания. Нека султанът ме накаже. С това ще е изпълнена заповедта на религията спрямо мен.”

Отидоха при султана и доложиха състоянието му. Султанът му оказа изключителни почести и щедрост, и повели да го върнат у дома му. Когато го заведоха у дома, продължаваше все така да плаче. Когато жена му го видя, рече:

-  Какво ти стана? Защо плачеш и стенеш? Нима те пребиха?

- Да, и то прекалено силно – отвърна той. Жена му прояви още по-голямо любопитство:

- Къде те удариха?

- Султанът не ме наказа за извършеното, но болката ме изгаря и пробива дробовете ми. – после добави – Аз възнамерих да посетя къщата на моя Господар – Кяабе, ако желаеш, мога да се разведа с теб.

- Аллах да пази. Как бих се разделила с теб. Където отидеш ти, там идвам и аз, и ще ти служа.