СОХБЕТ………………………………………….ОСНОВАТА НА ВЯРАТА (1)

Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е казал: “Основата и най-силният признак на вярата е обичането на мюсюлманите и необичането на онези, които проявяват вражда към мюсюлманите.” Аллаху теаля е казал следното на Иса “алейхисселям”: “Дори и да изпълниш поклоненията на всички създания, които се намират на земята и небесата, това няма да има никаква полза ако не заобичаш Моите приятели и не проявиш вражда към Моите врагове.” Всеки мюсюлманин е длъжен да не обича враговете на Аллаху теаля, а е длъжен да обича онези, които следват исляма. Той трябва да разкрива това с думи и – ако е възможно – с дела. Не бива да поддържа приятелски взаимоотношения с непокорните и грешниците. Трябва да отбягва онези, които вършат много грехове. Той трябва още повече да бяга от угнетителите, които вършат жестокости на мюсюлманите. За разлика от това, той трябва да прощава и търпи онези, които угнетяват единствено и само него. Това е много полезно качество. Някои от големците били много твърди спрямо грешниците и угнетителите, а други са проявявали милост и съчувствие към всички, и ги наставлявали. Т.е. мислели са, че всичко се случва съгласно казата и кадера (съдбата и предопределението), и съжалявали фасъците и угнетителите. Макар това състояние да е велико и ценно, невежите и глупави хора биха могли да извлекат неверни изводи. Слабоверните и отпуснатите си мислят, че са в доволство от съдбата и предопределението на Аллаху теаля, но истинското доволство си има признаци. Ако пребият даден човек, откраднат неговия имот и го обидят, но той изобщо не се ядосва и прощава на извършителите, проявявайки милост към тях, ще стане ясно, че е доволен от казата (предопределението). Ако се ядосва за нещата, които засягат него (неговия интерес), а проявява милост към непокорните спрямо Аллаху теаля и ги оправдава с думите: “Такава е била тяхната съдба!”, ще стане ясно, че той е отпуснат в религията, лицемерен и глупав.