СОХБЕТ………………………………………..….ОСНОВАТА НА ВЯРАТА (2)

Онези, които не познават същността на съдбата и предопределението, съжаляват грешниците и неверниците, и ги обичат. Това е знак за слаба вяра. Онези, които стоят срещу исляма и проявяват вражда към мюсюлманите, не бива да се харесват, а да се приемат за врагове: това е фарз. Необичането на онези от тях, които са приели да платят джизя, също е фарз. В последното знамение на сура Муджаделе по смисъл се казва: “Онези, които вярват в Аллаху теаля и Сетния ден, не обичат враговете на Аллаху теаля и на Пратеника Му, дори да са техни майки, бащи, синове, братя или роднини. Тези Той ще ги въведе в Дженнета.”

Назначаването на неверни управници за мюсюлманите, проявявайки доверие към тях, е равносилно на унижаване на вярващите. Това е голям грях. Не бива да се обичат бидатчиите, т.е. тези, които се представят за мюсюлмани и искат да изопачат вярата на мюсюлманите. Не бива дори да се отвръща на техния поздрав. Мюсюлманите трябва да бъдат информирани за техните вреди. Не бива да се говори и завързва приятелство с грешниците, които имат вяра и вършат поклонения, но раняват мюсюлманите с поведение, думи и писания, лъжесвидетелстват, дават несправедливи съдебни решения, мамят, злословят, клеветят и се подиграват с тях. Към онези грешници – които не вършат поклонения и прибягват до харами, като даване и вземане на лихва, пиене на алкохол и играене на хазарт, но имат вяра в сърцата и не засягат мюсюлманите – трябва да се отнася с мекота и да се наставляват. Ако не се оправят с това, трябва да спрем да ги поздравяваме и да се виждаме с тях, но когато се разболеят, трябва да ги посещаваме и да отговаряме на техния селям (поздрав).