СОХБЕТ.....................................ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ОРУДЖА (2)

Ако човек погълне парче хартия, пълна шепа със сол, сурово жито или оризово зърно, оруджът се разваля, но трябва само да бъде наваксан (без кеффарет). Защото не се е наложило (сред хората) да се яде пълна шепа със сол нито като храна, нито като ле-карство. Тя е като шепа пръст. Друг е въпросът ако се яде сол в малки количества – тогава трябва да се извърши и кеффарет. Така е написано в книгата “Ешбах”. Това е така (в примера), защото солта в малки количества се използва и за храна, и за лекарство.

Ако един работник знае, че в процеса на работа за изкарване на прехраната си, ще се разболее, за него не става джаиз да развали оруджа, преди да се е разболял. Ако го наруши, трябва да направи и каза, и кеффарет. За да се спаси от кеффарета, най-напред трябва да погълне парче хартия. Ако бременна жена или кърмачка не може да издържи и наруши оруджа, трябва да направи само каза. Онзи, който в месец Рамазан открито яде и пие, без да има извинителна  причина  за  това,  става  муртед  (вероотстъпник). (Фейзиййе)

МЕНКЪБЕ…………………………ОНЗИ, КОЙТО ДАВА ПРЕПИТАНИЕТО

Малик бин Динар “радияллаху анх” разказва: “Веднъж отидох при Рабия. Беше взела абдест и изпила едва две капки от останалата вода. Обърнах внимание и видях, че част от стомната ѝ беше счупена. Рогозката, върху която седеше, беше много стара. Имаше и една възглавница от кирпич. Когато видях това, сърцето ми изгоря от тъга. Казах ѝ: “О, Рабия! Имам богати приятели. Ако приемеш, нека ти донеса нещичко от тях.” Обърна се към мен и рече: “О, Малик! Онзи, Който дава препитанието и на мен, и теб, е Аллаху теаля. Нима смяташ, че той забравя бедните, защото са бедни, и се сеща за богатите, защото са богати и им помага?” Не, как би могло да е така, отвърнах аз. Тя каза: “Щом моят Господар знае моето състояние, няма нужда аз да Му го напомня. Той иска да бъде така и ние искаме онова, което Той иска.”.