МЕНКЪБЕ………………………………………………БЕРЕКЕТЪТ ОТ ДУАТА

Мустафа Ъшки ефенди “рахиме-хуллаху теаля” от Килис в историческата си книга “Меварид-и Меджидиййе” казва: “Останах в Мекка в продължение на двадесет години. Аз, жена ми и децата, след като спестихме 60 жълтици, се преместихме в Медина през 1247 [1831] г. Похарчихме всички пари по време на пътуване и отидохме у един приятел като гости. Междувременно посетих Худжре-и сеадет и помолих Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” за помощ. Три дни по-късно един любезен човек дойде в къщата, в която бях отседнал, и каза, че е наел къща за нас. След това пренесохме вещите си там и той плати, наред с всичко, едногодишния наем. След няколко месеца аз се разболях и останах на легло за един месец. В къщата вече не беше останало нищо за ядене и продаване. Качих се на покрива – с помощта на моята съпруга – с цел да доложа моя проблем към посоката на тюрбето на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” и да се помоля за помощ. Но когато вдигнах ръце нагоре, аз усетих срам от това да искам нещо земно; не можах да кажа нищо и слязох обратно в стаята си. На другия ден дойде някой и каза, че еди кой си човек ми е изпратил жълтици като подарък. Препитанието ни се улесни, но болестта продължаваше. Бивайки подкрепян, аз отидох до Худжре-и сеадет и помолих Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” за лечение. Излязох от Месджида и се върнах у дома без съдействието на никого. Когато влязох в къщата, болестта беше изчезнала, но за да се опазя от уроки, аз продължих да излизам на улицата с бастун още няколко дни. Скоро обаче, всички пари отново свършиха. Оставяйки моята съпруга и деца на тъмно, изпълних нощния намаз в Месджид-и Небеви и доложих моето страдание на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”. На връщане за вкъщи някой, когото не познавах, се доближи до мен и ми подаде кесия. Видях, че имаше 49 жълтици, всяка от които на стойност десет пиастри. Купих свещи и други потребности и се завърнах у дома.”