СОХБЕТ………….В ИСЛЯМА НЯМА НИЩО, КОЕТО ДА ПРОТИВОРЕЧИ НА РАЗУМА (1)

В исляма има много неща, които разумът не може да разбере, но няма нищо, с което да изпада в противоречие. Ако разбирането и откриването на знанията за отвъдното, за отношението на Аллаху теаля към делата на рабите (дали е доволен от тях или не) и за начините на покланяне бяха в границите на възможностите на ума, нямаше да има нужда от пращане на хиляди пейгамбери. Хората щяха сами да открият пътя на щастието и в земния, и в отвъдния живот, и Аллаху теаля – хаша (Аллах да пази от такава вяра) – щеше напразно да им праща пратеници. Тъй като разумът не може да открие знанията за отвъдното, Аллаху теаля винаги е изпращал пророци до всяка част на света и най-накрая е изпратил Мухаммед “алейхисселям” като пейгамбер за целия свят. Неговата религия ще важи до Сетния ден. Пейгамберите не се месели в светските дела, които могат да бъдат разрешени с разума. Те само заповядвали и насърчавали хората да полагат усилие за тях. Обяснили им как всяко едно светско дело може да доведе до вечно блаженство или гибeл, и ясно разяснили нещата, които Аллаху теаля харесва или не. Трябва да се прояви разбиране и да се каже: Как биха могли подхвърлените идеи (продукти на дефектния по природа мозък) на един неверник – криещ се зад маски като “философ”, “професор” и “журналист”, и нямащ си на понятие нито от съвременните научни познания, разкриващи проявленията на безкрайната мощ на Аллаху теаля, нито от имената и съдържанията на книгите на ислямските учени – да се ценят повече от думите на Пейгамбера на Аллаху теаля “салляллаху алейхи ве селлем”? Как биха могли думите на един невеж да опетнят заповедите и словата на Пейгамбера ни, съдържащи знания за здраве, наука, морал, справедливост и всичко необходимо за постигане на щастие, и които са предизвиквали уважение и възхищение от страна на всички учени по света от 1400 години насам, и в които никой не е успял да намери недостатък или грешка?